Животът е безкрайно пътуване...към себе си

Стихче

сиви дни
в грозно безвремие - а не красиво, като в Алтиплано
пропадаме
все по-надолу
по спиралата, наречена живот

нито Рила ще ни спаси
нито Пирин
трябва да се измъкнем от тук докато е време
докато ада не е слязъл на Земята
...или вече е слязъл ?...

копнееш ли още по свободните дни
по поляните, пълни с минзухари
по чистите потоци
по ясночелото небе
няма ги - защото лифтовете построиха

нито Рила ще ни спаси
нито Пирин
трябва ние да ги спасим, но вече нямаме сили
ние сме само едни грохнали старци
ветерани в битката за свобода
онази свобода, която вече никой не цени
СВОБОДАТА НА ДУХА

Стихче

сиви дни
в грозно безвремие - а не красиво, като в Алтиплано
пропадаме
все по-надолу
по спиралата, наречена живот

нито Рила ще ни спаси
нито Пирин
трябва да се измъкнем от тук докато е време
докато ада не е слязъл на Земята
...или вече е слязъл ?...

копнееш ли още по свободните дни
по поляните, пълни с минзухари
по чистите потоци
по ясночелото небе
няма ги - защото лифтовете построиха

нито Рила ще ни спаси
нито Пирин
трябва ние да ги спасим, но вече нямаме сили
ние сме само едни грохнали старци
ветерани в битката за свобода
онази свобода, която вече никой не цени
СВОБОДАТА НА ДУХА

...

...мога да послушам с теб как вятърът слиза от върховете и танцува в клоните на дърветата

можем да почакаме заедно докато светлината на небето угасне и мракът ни приюти в пазвите си

после...можем да посънуваме, легнали един до друг

да сплетем сънищата си ведно, както сплитаме душите и телата си

щом утрото дойде, можем да попътуваме - пътят е прашен и дълъг, а ние сме скитници

и колко уморени очи ще ни срещат
и колко истории, разказани зад огради, ще слушаме
и колко камбани мълчалива песен ще пеят...