Животът е безкрайно пътуване...към себе си

Тук не извира водопад...


В знойния ден, започнал на 2000 метра под смръщеното чело на Белмекен, откриваме оазис. В пазвите на Родопската гора е скрита вълшебна тайна. Велика наслада за сетивата, успокоение за морния и търсещ дух. Магия ! Някой може и да си помисли, че бъркам опиянението от първата среща, от мимолетното докосване до нещо непознато (и съкровено), с истинското вълшебство, което се разгръща пред очите ни като страници от книга, но аз не бъркам, познавам себе си и знам добре какво ме изненадва и кое ме опиянява. Тук на броени минути от прашния път за Смолян, аз не влязох в гора, аз влязох в приказка.

И тази приказка оживя за за нас, защото когато се връщахме, това си беше една-просто-пътека край една-просто-река в една-просто-гора. Вълшебника го нямаше. Магията се беше изпарила.

Но когато пристъпвахме плахо, с широко отворени очи, към златната гора, събирахме късове злато и ги разпилявахме, защото ни беше нужна само добрина.

Добрината на това място, прозрачната вода на реката, обраслите с мъхове камъни, сведените към земята клони на дърветата, сплетени в свод над главите ни, репеите като смешни шапки, изникнали от земята, птиците, които се обаждат от висините, лекия ароматен полъх на вятъра, клокоченето и причудливите подскоци на реката, зелената шума на буките, пенливите струи на водопада кой може да опише с думи ? Кой би могъл да го разкаже…

Споглеждаме се. Сигурно нощем тук бродят елфите и светлинките им проблясват в гората. Пътеката е като оживял приказен свят на Толкин.

Но не са ли елфите символ на човеколюбието, мъдростта и добрината ? И трите се срещат толкова рядко в нашия тривиален и делничен живот. И чудно ли е, че малко по-нагоре, отвъд закрилящите скални стени на резервата, се крие едно село, наречено Добро-стан и цялата планина е наречена на него ? Ооо, аз не вярвам в случайностите, хора, и ви го казвам – тук не извира водопад, тук извира добрина !

***

…И се оглеждам в реката, и реката ми говори с тайнствен глас, толкова близо, че усещам диханието й, и нашите души се сплитат ведно и танцуват светъл танц, за да разбера коя съм и какво тук диря. И реката ми казва: „Ти си онази, която търси извора на Добрината”.

И ето, аз се раждам с ново име, със смисъл нов.

По пътеката на любовта тръгнахме в тази нова и светла година, за да търсим извора на добрината, за да вярваме в нея и да го умножаваме. И „всеки от нас има два вълка у себе си, един добър и един лош”, казал старият чероки на сина си, „но кой от тях ще храниш, сине, зависи единствено от теб самия”.

И ние търсим да нахраним с добрина душите си, но вече аз сред хората не я откривам. И тогава я откривам по тези свет(л)и места. Чрез тайнствени пътеки аз търся и намирам смисъл за себе си да продължавам. Да живея. Какво е светът без добрината в него ?! Благословена всяка песничка на птица ! Ние сме едно.

А когато го усетим, когато ни осени това странно чувство, че „тук има още някой”, когато постигнем общение с природата, когато съзнанието ни затрепти ведно с вибрацията около нас вселенска, тогава започваме да черпим от нейната сила мъдрост, чистота и се превръщаме в божии птици, в инструмент, на който Той свири своята чудна мелодия.

Чуваш ли тихата мелодия на вселената, пътнико ?

Всичко трепти в хармония, всички сме настроени на една честота – хора, птици, животни, реки и дървета, небеса и звездици, но ние, хората, сме в дисонанс, с разстроени умове - разстроени инструменти, от нас не излиза песен, а стържене, и тук сме, за да си възвърнем онази дивна чистота, с която се родихме в Рая.

***

Все още има такива места...пропити от чистота и ние ще продължаваме да ги търсим, а те - да ни намират.


Първите щурчета


...А знаете ли, че в събота вечер чухме първите щурчета ! Докато на изток дъгата се бореше за пореден път с бурята, гласчетата им надвиваха глухия тътнеж на небето, и меката светлина на залеза отново се промъкна в душите ни. Невидима ръка се протегна и ни погали и сега имаме искрици в косите си :))


Водата


„На света няма нищо по-меко и по-слабо от водата,
но срещу твърдото и здравото нищо не е по-силно от нея.
Отсъствието на усилие помага.
Слабото побеждава здравото,
мекото побеждава твърдото"

из "Дао Дъ Дзин"



Imagine


Представете си, че едно пътуване може да започне така: на границата между слънцето и бурята,
където дъждът се стича по устните ви, за да целунете дъгата...

представете си, че пристъпвате в обляната от слънце, окъпана от дъжд гора, млада и уханна, чиста като недокосната девойка; и песента на птиците и мекото сияние наоколо - сякаш светлината струи отвътре, от самата същност на Творението - са балсам за изнурените ви сетива, за душите ви, изтерзани от града...

представете си, че ИМА такова място, къщурка насред гората, цялата на точки, и Слънчо залязва точно зад коминчето й; представете си как жарта от небесния огън остава да тлее зад миглите ви, натежали от сладост, но не от умора; и целият свят е натежал от сладост, и уханието на тази гора е сладко, невидима ръка я милва, и милва и вас - деца на природата; представете си как се запечатвате завинаги в тази картина, защото реални са само "тук" и "сега"

представете си, че алармата звъни в 7, но Сънчо още не иска да ви пусне, тук се спи много сладко, под брезичките; с вълнение отваряте ципа на палатката, но напразни са притесненията, от буреносните облаци няма и следа, небето е ясно синьо, Пирин се белее в далечината, и да, време е за среща с Калабак !

представете си едно момиче с болно краче колко е щастливо отново да припка из гората; в тая прекрасна светла утрин из планината няма жив човек, но е пълно с божии твари, и една от тях птича мантра ни изпя; представете си, че всичко е възможно и че може би точно тази песничка на пиле ще помогне на момичето да оздравее...както в онзи разказ, за бялата лястовица...


представете си сега това, което за мен бе невъобразимо, че от 2000 м Беласица се оглежда в тихите води на едно заспало езеро; "спи езерото", сънува своя вечен сън, унася ни и нас в мечти далечни...сами сме тук, и всичко е за нас, и сякаш мога да докосна водата с пръсти...да се протегна като великан



великански крачки ще са нужни, за да се справите с препятствията от камъни и хвойна, "нищо и никакви връхчета" ли каза
някой ?...а слънцето прежуря














Калабак, Радомир, първенецът на планината, не помня колко е висок, това не ми е нужно и даже ми е все едно дали ще стигна до този, до предишния или до следвщия връх, защото важното е, че СЪМ ТУК !


представете си,
Езерото въздъхна и чух въздишката му да отеква в просторите на утринта !





представате си, 4 часа и вече сме тук, на върха, но защо ?...





представете си Облака !
който се протяга по билото на планината, като закачен в двата й края балон, виси и чака
бягай, Шаро, бягай от пукотевиците :)))














представете си колко велик художник е природата !


Представете си, че планината не е просто ходене, маане на гащи, откривателство, забавление, планината е общение - с природата, общение със себе си, съединяване на своя с всеобхватния дух на нещата, и да, май бяхме приобщени, така го чуствам и ще го усещам дълго

Беласица


Пътувайки край сочните зелени поля, с напоени от дъжда устни прошепваме молитви за по-добри дни; ръцете ни са празни, но душите ни са пълни...с блянове; с очи, окъпани от златна светлина, попиваме цветовете на света; благословени от песента на птиците, се питаме, сънуваме или мечтаем и тази песен зазвучава в мислите ни...Беласица, нежна, закриляща, светла - свят на границата, свят без граници... Пристъпваме на пръсти, за да не смутим покоя ти !


Another day in paradise


Като картичка стара морето е тук,
оживял детски спомен е...
аз съм малка, а то е голямо.

Аз ли събирам пясъка в шепи
или ти ме събираш във шепи, Море ?...


Ще дойде ден, в който...

...Из далечните брегове на времето
ще намерим руините на спомените,
ще вали дъжд - ще угаси пожарите на изгрева,
вълните ще прехвърлят границата на небето
пясъкът ще ни обгърне като наметало
и птиците без болка ще крещят.

Защо е толкова важно да сме будни, когато Слънцето изгрява

Днес, 19 март, е най-обикновен ден, ден като всички останали. Точно в 6.31 ч. Слънцето отново изгрява. Денят започва. Но точно в такива "обикновени дни" се случват най-големите вълшебства. И не е чудно, че само за миг ние преживяхме едно от тях. Беше достатъчно просто да спрем колата край пътя, зареян нейде из Дунавската равнина, и да погледнем.

Погледнахме Слънцето.

И разбрахме защо е толкова важно да сме будни, когато Слънцето изгрява ! За да си припомним нещо, което непрекъснато ни убягва - че сме част от тази голяма и прекрасна Вселена ! Това е един от малкото мигове, които са ни отредени - в качеството на човешки същества, жители на планетата Земя, да се "срещаме" с Космоса, да черпим от енергията на Вселената, да бъдем извънземни, да бъдем космически.

Истината е, че точно в 6.31 ч, на 19 март, ние разбрахме, че ВСЕЛЕНАТА НИ ПОМАГА !

ВСИЧКО ЩЕ СЕ СБЪДНЕ! ПРОСТО ВЯРВАЙТЕ, МЕЧТАЙТЕ И СЕ РАДВАЙТЕ НА ЖИВОТА!

За да живея (save our souls)

"When the morning gathers the rainbow
Want you to know i'm a rainbow too
So, to the rescue here i am
"

Искам да си поема въздух,
да изплувам изпод похлупеното небе,
да целуна слънцето и вятъра отново,
да вървя без пътека през снега,
да намеря отново този чист, безмълвен свят,
без омраза, без завист, без граници !
...и да дишам, да дишам, да дишам !

Искам да забравя за часовниците и за календара, искам да се изгубя сред хаос от скали и лед, искам да слушам симфонията на звездите, които бляскат с кристален звън, искам да събирам ледени кристали в сърцето си, което никое лято не може да разтопи, искам да бъда с Нея, до Нея, в Нея, и Нея...аз не живея, за да ходя на планина, аз ходя на планина, за да живея...
save our souls

Stardust we are

"Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява.
Вятър вее към юг и отива към север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообращения.
Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак.
Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето.
И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър;
защото, голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.
Суета на суетите, всичко е суета!"


He found his stairway to heaven

Седя и гледам тази снимка, и си мисля, че най-простите неща са най-красивите. Едно небе, един връх, един поет и един човек, който обиколи почти целия свят, но не е спрял да мечтае. Какво по-хубаво от това ! :)

Не се страхувайте да мечтаете, защото един ден мечтите се превръщат в реалност !
Желая ви волни полети !

Свободен полет

The Art of Flight. Вчера го гледах. Филмът е уникален. Ще има да печели много награди. Уникален е като визия, уникален е като саундтрак, уникален е като усещане, като заряд и като послание. Накара ме да се замисля за много неща...И знаете ли, пичовете с шарените дрехи, които скачат от хеликоптера директно върху склона, свободни и отдадени единствено на този миг, без преструвки и без излишен героизъм, са ми много по-симпатични от алпинистите, които се задъхват под тежестта на екипировката в опит да се домогнат до "върха на живота" си. Свободния полет - върху ски или сноуборд - е свободен поглед върху живота. Духът на една нова епоха !

Пътеката на любовта

Всяка година от три години насам ние тръгваме из Рила и слизаме с Новата година през Заврачица. Ето че и днес се завръщаме от там. Лицата ни тъмнеят, очите ни греят. Рила е светлина !

Случайно ли поехме по тази пътека ?
Пътеката на смирението (пред необята),
пътеката на любовта (която извира от сърцето и пулсира с ритъма на Вселената) ?

Рила е като Вселената – тайнствена и необятна.

Тръгвам грохнала нагоре, но щом потъна в омайните гори, умората отлита. И аз отлитам с нея - към върховете. Рила ме пречиства. Рила ме зарежда – за бъдните дни, за идната година.

Новата година е нова, когато и ние сме нови.

Няма страх, няма спомен, само бляскава снежна пътека към залеза – най-златния, който съм виждала.

В тези сийяни дни ние отново сме двамата, рамо до рамо в неволите, стъпка по стъпка преодоляваме трудностите, изпречили се на Пътя ни. Пътят е стръмен, но славен. Умората е сладка, когато любимият човек е до теб, за да те подкрепя.

На Мусала нито стон, нито звук. Тихо е както някога, тихо е както никога ! Светът е притихнал в очакване на чудото, но чудото сме самите ние.

Мисля си, че понякога Господ слиза от небето при хората и това става точно в такива тихи и златни вечери…или може би ние отиваме при Него ?...

Тук сме за изгрева на всеки нов ден. Тук сме, защото копнеем за красотата. Тук сме, защото искаме и можем; защото се обичаме.

Защото обичаме Зимата.

Къде започва и къде свършва Зимата ? В сърцето на Рила. Някъде отвъд.

Близнаците тръпнат в очакване, настръхнали, но остарели. За мен те вече не са страшилищата на Рила, а добри старци, двама братя, познаваме се с тях отдавна. С тях и с гордия Манчо.

Юрушки чал се възправя като страж на Зимата, изпречва се на пътя на хората и със скалистите си жандарми успява да отблъсне поне половината от тях назад към сигурното убежище, към топлината на живота.


Животът е топъл, нали ? А смъртта е студена. Така пише в дебелите книги. Но понякога е обратното…Смъртта е като топла прегръдка за самотните, отчаяни души…

Какво е светът без любов ?!

Но днес любовта е навсякъде !

Ние я носим със себе си от изгрева до залеза, от връх на връх, до края на дните и отвъд. Искрата е запалена. Нека бъде светлина !

Рила, Рила ! Ти си свещена планина ! Майко Рила, с необята си ни поглъщаш. Душите ни се разтварят в твоята голяма душа. Ти ни прегръщаш и люлееш в безкрайните си простори. Рила, ти си живот ! Дори и в най-лютата зима ти ме топлиш; не си студена.


В тихите утринни часове чух стъпки. В златната светлина на залеза съзрах отражения. В тези дни Господ бе навсякъде – но хората не бяха там да го посрещнат. Едно ще ви кажа, Той не идва по Коледа. Идва, когато си иска.
Господ беше тук, за да ни вдъхне вяра, да освети пътя ни напред и да ни каже, че докато имаме у себе си любов, не ще ни изостави. „Обичайте се и бъдете обичани !”, тъй ми рече – сърце, нарисувано в снега, очите на сърна в моите през клоните на дърветата, сини небеса без вятър и една звезда, огромна като сълза.
И аз ще ви река – не се отчайвайте за нищо. Обичайте живота - животът е безценен дар; не се пилейте напразно – огънят има нужда от дърва, за да гори; пазете здравето си – то е свещено, и светли ще са вашите дни. Обична нова година ви желая !


Не търсех просветление, но бях озарена.
От живота.
Но не моят, едничък, отделен живот, а Животът, Всичкото, Единственото.
Животът, който е навсякъде около нас.
...И аз видях как Животът се надипля и разстила, като вълни на океан – мощен и безкраен, и как опира в бреговете, където човешките същества са подирили убежище, как опира в земната твърд, и бях там миг преди да ни залее. И разбрах, че дори да се свърши с нас, с мен, с теб, с всички ни, сега или някога, в един миг, Животът ще продължи да съществува, защото той, Животът, е много повече от едничкия човешки живот, или от прост сбор между животите на всички хора.
Страх ни е от смъртта, защото не познаваме живота.
НАЙ-КРЕХКОТО Е НАЙ-СИЛНОТО.
Обичайте живота.
Познайте себе си.
Помагайте си един на друг.
Животни, растения, скали, реки – всички сме ЕДНО.
В единството е силата.
Любовта е единство.
Бог е любов.
Ние сме Бог.
Бог е ние.
Без нашата любов той не може.
Любовта ще спаси света.
Не чакайте края.
Сложете ново начало !
"Моето лице в твоите очи,
твоето се появява в моите.
И сърцата ни, изпълнени с истина, срещат покой.
Където можем да намерим два по-добри свята
без ясен север, без стръмен запад.
Какъвто и жребий да е отреден…
Ако любовта ни е една или се обичаме еднакво
тя никога няма да стихне, тя никога няма да умре"