Защо е толкова важно да сме будни, когато Слънцето изгрява

Днес, 19 март, е най-обикновен ден, ден като всички останали. Точно в 6.31 ч. Слънцето отново изгрява. Денят започва. Но точно в такива "обикновени дни" се случват най-големите вълшебства. И не е чудно, че само за миг ние преживяхме едно от тях. Беше достатъчно просто да спрем колата край пътя, зареян нейде из Дунавската равнина, и да погледнем.

Погледнахме Слънцето.

И разбрахме защо е толкова важно да сме будни, когато Слънцето изгрява ! За да си припомним нещо, което непрекъснато ни убягва - че сме част от тази голяма и прекрасна Вселена ! Това е един от малкото мигове, които са ни отредени - в качеството на човешки същества, жители на планетата Земя, да се "срещаме" с Космоса, да черпим от енергията на Вселената, да бъдем извънземни, да бъдем космически.

Истината е, че точно в 6.31 ч, на 19 март, ние разбрахме, че ВСЕЛЕНАТА НИ ПОМАГА !

ВСИЧКО ЩЕ СЕ СБЪДНЕ! ПРОСТО ВЯРВАЙТЕ, МЕЧТАЙТЕ И СЕ РАДВАЙТЕ НА ЖИВОТА!

За да живея (save our souls)

"When the morning gathers the rainbow
Want you to know i'm a rainbow too
So, to the rescue here i am"

Искам да си поема въздух,
да изплувам изпод похлупеното небе,
да целуна слънцето и вятъра отново,
да вървя без пътека през снега,
да намеря отново този чист, безмълвен свят,
без омраза, без завист, без граници !
...и да дишам, да дишам, да дишам !

Искам да забравя за часовниците и за календара, искам да се изгубя сред хаос от скали и лед, искам да слушам симфонията на звездите, които бляскат с кристален звън, искам да събирам ледени кристали в сърцето си, което никое лято не може да разтопи, искам да бъда с Нея, до Нея, в Нея, и Нея...аз не живея, за да ходя на планина, аз ходя на планина, за да живея...
save our souls