Рожден ден на Димето в Стара планина

Тръгваме към хижа "Бенковски"

Това дърво са го вързали да не избяга


Навлизаме в резерват "Царичина"





Вървим по пусти пътища


Вятърът е посрещач


Гората тътне





С приближаване на билото вятърът се усилва и хвърля листа ту в лицата, ту в гърбовете ни


.....





ГОЛЯМО ЧЕРНО ПЕТНО (вечерта на хижата)







Цяла нощ броихме/ пихме със звездите и се питахме дали времето ще ни позволи да преминем билото на следващия ден. Но той дойде - светъл и тих. Група ентусиасти тръгнахме към Кончето, останалите се спуснаха по обратния път



Тук - покорила неизвестен еднохилядник


Красьо Пича се оглежда за бира



Кончето с вр. Вежен









На слизане от вр. Пъпа - последният за днес. Долу ни чака стадо овци и кучето Рамбо от засада



Чудно красивата местност (вътрешна котловина) - Въртопа. Тук наблюдавахме интересен феномен - колова маркировка, отвеждаща в различни посоки, без указателни табели. Считам, че при мъгла това си е чист капан



Гората е жива
Тя грабна по нещо от нас...




Краят на пътеката, който за жалост не заснехме, е буквално на подбалканското шосе. Там ни се наложи да продължим на стоп към с. Антон. Вятърът се усили. През целия ден ни грееше меко есенно слънце, но в последните часове то бе закрито от мъгли и облаци и заваля тъкмо когато ни качиха.