Животът е безкрайно пътуване...към себе си

сутрин, обед, вечер

прегръдката ти е като утроба, пълна с плазма,
в която плувам без да се страхувам, че външния свят ще ме сграбчи и осакати

в утробата аз чувам как сърцето ти тупти

когато обичаш, ставаш зародиш
връщаш се към първоначалата...на живота

всички ние сме малки зародиши, нуждаещи се неистово от любов