Понякога си мисля, че животът наистина е странно нещо...
Ако трябва да употребя подходящо сравнение, бих казала, че животът е динамика и случване, а не статична опредметеност.
Но животът, също така, не е просто поредица от събития, а динамичната взаимовръзка между тях. Една паяжина, оплетена от...(довършете изречението, бел.авт.).

От къде се взе това дете по средата на нищото, в една забутана махала досами сръбската граница, облечено в розова балетна рокличка и ботуши ?!!
Някой наистина си прави майтап с нас !

Дали не задавам прекалено много "защо"-та ? Погрешно е ли, че търся причина и обяснение за всичко ? Има ли Бог ? А извънземни ? Ами ако "Бог" и "извънземни" са тъждествени понятия ?
Все едно.

Но ако изобщо би било възможно някога човек да срещне съдбата си, вярвам, че тя би изглеждала точно по този начин - с розова рокля и ботуши, готова да те преведе през реката към неизвестното.

Зелените Балкани 2

И само как извива пътя през полята, докато се изгуби нейде във безкрая...

И само как на мащерка мирише, след всяка стъпка носи се омая...

И се опиваш неусетно.

От чистотата.



Балкана е като жив и всеки път, когато го погледна, имам чуството, че иска да ми каже нещо.

Като изпъчен под небесата великан...Несломим и горд.

Нощем птиците се викат една друга, и си отговарят, и тежкият плясък на крилите им сякаш разплисква мрака.

И нито огън под звездите, зажадняли някой да им се любува.

И нито стон не ще изтръгне склона стръмен от никого.

И всичкото вълшебство е за нас !

В царството на тишината.

Green Balkans

Пътнико, поспри !
Послушай
как шуми гората. Послушай шепота й.
Тук вятърът е волен и свободен скитник.
Водата чиста е.
Като песен извира от недрата на балканската душа.
Небето е широко, щедро.
Звездите са богато разпиляни.
А сребърната сянка на Луната се стеле нощем над зелен килим от хълмища.
И пътищата са потайни.
Сърцето на Зелените Балкани тупти за тебе
под мощната планинска гръд.
Поспри и целуни земята.

ТОПЛИНА п.с. tan'x to Сашо

Тази вечер, докато слънцето залязва през предното стъкло на колата и от уредбата звучи Where the streets have no name на U2, имам чуството, че мога да разперя ръце и да прегърна целия свят !

Имам чуството, че мога да имам всичко, което поискам - но аз не искам нищо !

Казвам на Стефан: "Едни хора тръгнахме, а други се връщаме" - и последните лъчи огряват лицето ми ведно с усмивката.

Някой сякаш е хванал четката и е рисувал света. Картините, които се редят една след друга пред очите ми, са пълни с цветове и нежни извивки. Меко сияние струи от тях...или може би извира от душата ми ?

Мисля си, боже, колко сме богати, достатъчно е само да протегнем ръка и всичко това е за нас ! За нас, хората ! Но ние непрекъснато рушим и рядко създаваме.

С благодарност се обръщам към Луната, която изгрява над Рила, надзъртайки плахо зад призрачен воал от облаци.

Ефирна. Прекрасна. Вълшебна.

И към всички, които бяха ТАМ, за да направят тази нощ още по-приказна и да сгреят със смеха си душата ми, така, както никой огън не може да сгрее.

Спомен за Пирин

Ще прегърна всеки негов камък.

Ще помилвам всякоя скала.

Ще изпивам жадно всяка капка

от кристално чисти езера,

дето привечер се къпят

върховете.



Там остана моята душа.



Нощем,

щом притихне Храма,

заслепен от звездна красота,

ще се скитам като лунна сянка.

Ще мълвя молитви със дъжда.



В сърцето Пирин зее като рана.

Ако не заздравее,

ще умра.