Животът е безкрайно пътуване...към себе си

Пътеката на любовта

Всяка година от три години насам ние тръгваме из Рила и слизаме с Новата година през Заврачица. Ето че и днес се завръщаме от там. Лицата ни тъмнеят, очите ни греят. Рила е светлина !

Случайно ли поехме по тази пътека ?
Пътеката на смирението (пред необята),
пътеката на любовта (която извира от сърцето и пулсира с ритъма на Вселената) ?

Рила е като Вселената – тайнствена и необятна.

Тръгвам грохнала нагоре, но щом потъна в омайните гори, умората отлита. И аз отлитам с нея - към върховете. Рила ме пречиства. Рила ме зарежда – за бъдните дни, за идната година.

Новата година е нова, когато и ние сме нови.

Няма страх, няма спомен, само бляскава снежна пътека към залеза – най-златния, който съм виждала.

В тези сийяни дни ние отново сме двамата, рамо до рамо в неволите, стъпка по стъпка преодоляваме трудностите, изпречили се на Пътя ни. Пътят е стръмен, но славен. Умората е сладка, когато любимият човек е до теб, за да те подкрепя.

На Мусала нито стон, нито звук. Тихо е както някога, тихо е както никога ! Светът е притихнал в очакване на чудото, но чудото сме самите ние.

Мисля си, че понякога Господ слиза от небето при хората и това става точно в такива тихи и златни вечери…или може би ние отиваме при Него ?...

Тук сме за изгрева на всеки нов ден. Тук сме, защото копнеем за красотата. Тук сме, защото искаме и можем; защото се обичаме.

Защото обичаме Зимата.

Къде започва и къде свършва Зимата ? В сърцето на Рила. Някъде отвъд.

Близнаците тръпнат в очакване, настръхнали, но остарели. За мен те вече не са страшилищата на Рила, а добри старци, двама братя, познаваме се с тях отдавна. С тях и с гордия Манчо.

Юрушки чал се възправя като страж на Зимата, изпречва се на пътя на хората и със скалистите си жандарми успява да отблъсне поне половината от тях назад към сигурното убежище, към топлината на живота.


Животът е топъл, нали ? А смъртта е студена. Така пише в дебелите книги. Но понякога е обратното…Смъртта е като топла прегръдка за самотните, отчаяни души…

Какво е светът без любов ?!

Но днес любовта е навсякъде !

Ние я носим със себе си от изгрева до залеза, от връх на връх, до края на дните и отвъд. Искрата е запалена. Нека бъде светлина !

Рила, Рила ! Ти си свещена планина ! Майко Рила, с необята си ни поглъщаш. Душите ни се разтварят в твоята голяма душа. Ти ни прегръщаш и люлееш в безкрайните си простори. Рила, ти си живот ! Дори и в най-лютата зима ти ме топлиш; не си студена.


В тихите утринни часове чух стъпки. В златната светлина на залеза съзрах отражения. В тези дни Господ бе навсякъде – но хората не бяха там да го посрещнат. Едно ще ви кажа, Той не идва по Коледа. Идва, когато си иска.
Господ беше тук, за да ни вдъхне вяра, да освети пътя ни напред и да ни каже, че докато имаме у себе си любов, не ще ни изостави. „Обичайте се и бъдете обичани !”, тъй ми рече – сърце, нарисувано в снега, очите на сърна в моите през клоните на дърветата, сини небеса без вятър и една звезда, огромна като сълза.
И аз ще ви река – не се отчайвайте за нищо. Обичайте живота - животът е безценен дар; не се пилейте напразно – огънят има нужда от дърва, за да гори; пазете здравето си – то е свещено, и светли ще са вашите дни. Обична нова година ви желая !


Не търсех просветление, но бях озарена.
От живота.
Но не моят, едничък, отделен живот, а Животът, Всичкото, Единственото.
Животът, който е навсякъде около нас.
...И аз видях как Животът се надипля и разстила, като вълни на океан – мощен и безкраен, и как опира в бреговете, където човешките същества са подирили убежище, как опира в земната твърд, и бях там миг преди да ни залее. И разбрах, че дори да се свърши с нас, с мен, с теб, с всички ни, сега или някога, в един миг, Животът ще продължи да съществува, защото той, Животът, е много повече от едничкия човешки живот, или от прост сбор между животите на всички хора.
Страх ни е от смъртта, защото не познаваме живота.
НАЙ-КРЕХКОТО Е НАЙ-СИЛНОТО.
Обичайте живота.
Познайте себе си.
Помагайте си един на друг.
Животни, растения, скали, реки – всички сме ЕДНО.
В единството е силата.
Любовта е единство.
Бог е любов.
Ние сме Бог.
Бог е ние.
Без нашата любов той не може.
Любовта ще спаси света.
Не чакайте края.
Сложете ново начало !
"Моето лице в твоите очи,
твоето се появява в моите.
И сърцата ни, изпълнени с истина, срещат покой.
Където можем да намерим два по-добри свята
без ясен север, без стръмен запад.
Какъвто и жребий да е отреден…
Ако любовта ни е една или се обичаме еднакво
тя никога няма да стихне, тя никога няма да умре"