Животът е безкрайно пътуване...към себе си

Спомен за Пирин

Ще прегърна всеки негов камък.

Ще помилвам всякоя скала.

Ще изпивам жадно всяка капка

от кристално чисти езера,

дето привечер се къпят

върховете.



Там остана моята душа.



Нощем,

щом притихне Храма,

заслепен от звездна красота,

ще се скитам като лунна сянка.

Ще мълвя молитви със дъжда.



В сърцето Пирин зее като рана.

Ако не заздравее,

ще умра.

Няма коментари: