И само как извива пътя през полята, докато се изгуби нейде във безкрая...
И само как на мащерка мирише, след всяка стъпка носи се омая...
И се опиваш неусетно.
От чистотата.
Балкана е като жив и всеки път, когато го погледна, имам чуството, че иска да ми каже нещо.
Като изпъчен под небесата великан...Несломим и горд.
Нощем птиците се викат една друга, и си отговарят, и тежкият плясък на крилите им сякаш разплисква мрака.
И нито огън под звездите, зажадняли някой да им се любува.
И нито стон не ще изтръгне склона стръмен от никого.
И всичкото вълшебство е за нас !
В царството на тишината.
Няма коментари:
Публикуване на коментар