Пътнико, поспри !
Послушай
как шуми гората. Послушай шепота й.
Тук вятърът е волен и свободен скитник.
Водата чиста е.
Като песен извира от недрата на балканската душа.
Небето е широко, щедро.
Звездите са богато разпиляни.
А сребърната сянка на Луната се стеле нощем над зелен килим от хълмища.
И пътищата са потайни.
Сърцето на Зелените Балкани тупти за тебе
под мощната планинска гръд.
Поспри и целуни земята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар