Остарял си, когато осъзнаеш, че се връщаш много пъти на едно и също място, но ти вече не си същият.
Остарял си ако вървиш по същите стари пътеки, по които крачехте в светли дни с приятелите, но приятелите вече ги няма.
Остарял си ако спомените ти са толкова много, че главата ти не може да ги побере.
Ето защо всяка зима "той се чуства толкова стар" ("In every winter I feel so old")- защото зимата е огледало за нашите души със своята кристална чистота и безбрежност.
Остарял си когато, както Лъчо, продължаваш сам по пътя, каквото и да ти струва това.
Остарял си когато "каквото и да ти струва това" ти е струвало твърде много.
Остарял си когато се чустваш като едно дърво-изправено срещу бурите и ветровете, а твоите мисли и преживяванията ти, са листата му, които вятърът разнася по света.
И тогава една птичка се появява като черна точка на фона на кристално-чупливото зимно небе, и каца на черните ти скръбни клони. Тя не знае нищо за твоята тъга - и не иска да знае. Тя знае да пее своята песен. И знае да свива гнездо. Тя дойде за да свие гнездо в твоите клони. Няма значение колко си стар - ти трябва да живееш !
