Животът е безкрайно пътуване...към себе си

На чукарите с любов

Стърчаха там извечни исполини,
подпрели небесата със чела,
и криеха в недрата си лавини,
и тънеха в прозрачна тишина.

...Надвесени над долината,
с набръчкани от старостта "лица",
скалистите им силуети
раздираха пейзажа в утринта.

Аз исках да им подаря усмивка,
но нямах смях в торбата под ръка.