Животът е безкрайно пътуване...към себе си

Ще гледаме звездите над Осогово

Ще слушаме вятъра как се провира между камъните

Някъде в далечината коне ще препускат

Ден ще си отива и друг ще идва и нека всичко тъжно остане зад бариерата на нощта


... А в светлия есенен ден аз да се върна без спомен

Защото аз съм повелителят на тихата гора


От пресъхнало поточе пия тишина

Аз съм повелителят на смълчаната гора

Чакам снега да покрие гнилите листа


Аз съм стъпки в златната трева на залез

И онази странна миризма – смесица между трева и огън

Аз съм в своя дом !

Няма коментари: