Детето и мъдреца

…
-Аз не мога да ти помогна. Но казват, че от много време насам в Пещерата над селото живеел един мъдрец. Той със сигурност знае отговора на всички твои въпроси. Аз не съм го виждал с очите си. Хората ги е страх да ходят при него. И мен ме е страх. Но ти - ако искаш, отиди и го попитай.
Детето кимна с глава и се завъртя на пета в прахоляка. Беше готово веднага да се затича натам.
-Но…
Трепна и спря. Заслуша се какво ще кажа без да се обръща.
-…той не говори с никого.
- Как така ?!!
- Така ! Не е проговорил никому от години. Само седи с широко отворени очи и гледа. Хората ги е страх от очите му.
-Какво гледа ?
-Филми.
Детето се опули. Казах му, че се шегувам.
-Какви са на цвят очите му ? – детето се приближи бавно до мен и се втренчи в лицето ми изотдолу – Като твоите ли са ?
-Не. Зелени ! Като отражение на трева в езеро. Хайде, хайде. Върви и го попитай.
Детето се затича с всичка сила нагоре по прашната улица. Тичаше с бързи подскоци; леко. „Дете ! Какво да му тежи ? Ангел, който небесата дърпат нагоре…”.

Беше прекрасна дъхава юнска утрин. Всички билки бяха разцъфтяли и където и да стъпеше, след нея се разнасяше благоухание.
„Сякаш съм фея !”
Вървеше без да се замисля. Беше сигурна, че пътеката ще я отведе точно там, където искаше да отиде. До Пещерата.

Мъдрецът беше се скрил от всички в това забутано място - да гледа необезпокояван как времето минава. Не искаше да изпуска нито миг. Нито спеше, нито се хранеше. Седеше с широко отворени очи в сянката до входа на Пещерата.
Не й беше трудно да го намери. Детска интуиция. В полумрака очите му изпускаха леко сияние – като екран на телевизор, когато свърши програмата.
Тя се приближи до него, доволна от собствената си смелост. Застана зад гърба му и му прошепна в ухото – защото не искаше да го стресне:
„Вятърът беше много силен и грабна хвърчилото ми, и то отлетя. Мама каза, че сега пътува към някоя звезда. Можеш ли да ми кажеш къде да го намеря ?”.
Както си седеше, мъдрецът прихна да се смее, като едновременно с това я дръпна за ръката:
-Айде, ставай, да вървим да го търсим – и без друго ми писна да стоя сам тука.