Събота вечер

Събота вечер. Плътна тишина е легнала над каменните полета в Пирин. Нищо не я нарушава, освен далечното подрънкване на чанове. Толкова високо и толкова далече, мога да забравя за съществуването на останалата част от света. Мъглите се прехвърлят от единия циркус в другия - и само тяхното едва доловимо движение ми напомня, че времето тече.
Ние сме тук. Оставаме безмълвни пред тази величава гледка. Издайнически сълзи се стичат по лицето ми - вятърът бързо ги изсушава...

...И колко хора са оставили сърцата си на върха, за да израстне тази каменна грамада...