С 50 мечти в час

„Искаш ли да преброим звездите?
Те са тъй далечни и красиви...
Ще поседнем вечер на открито
в някоя усамотена нива...
…
Само по лицата ни открити
ще пламти небето като клада.
Искаш ли да преброим звездите -
всичките звезди,които падат?

Всички сме чували, че когато видим падаща звезда, трябва да си намислим желание - и някой ден то ще се сбъдне…А какво би се получило ако падат много звезди една след друга в продължение на часове ? А ако стотици хиляди хора ги виждат и си пожелават стотици хиляди желания едновременно ?!

Пуснете си Song of the Stars на Dead Can Dance и се опитайте сами да сглобите пъзела…на човешките мечти и копнежи, защото аз не мога. Потокът от звезди отприщва необозрим поток от желания. От тях аз успявам да уловя само „късове”. Мигове на размисъл в една звездна, вълшебна, бляскава, тиха и тъжна звездна нощ, случила се над главите на някои от вас, без дори да разберат.

…след която новините започнаха така:

„Петкилометрово задръстване се образува миналата нощ на пътя към Копитото, съобщи PRO.BG. Причина за претоварения трафик бяха стотиците звездобройци, дошли на Витоша, за да наблюдават метеорния поток. Метеорите идват от място в съзвездието Персей, откъдето идва и името Персеиди… ” (vesti.bg)

Но ако зависеше от мен, щяха започнат така:

ТАЗИ ВЕЧЕР МИЛИОНИ ХОРА ПОГЛЕДНАХА КЪМ ЗВЕЗДИТЕ и очите им се превърнаха в звезди.
Те вярваха, че ще се случи чудото, но чудо бяха самите те.
Светлината на небето, избухваща и умираща едновременно, обливаше лицата им, докосваше душите им.
ТЕ бавно се пробуждаха от своя дълъг сън.
…
Пътни артерии стягах в обръч градовете, артерии, по които не течеше ни кръв, ни живот.
Задъхваха се от ритъма, който сами си налагаха.
Изнемогваха.
Градове-чудовища-гиганти, проснали мощните си туловища в предсмъртен гърч.
Отровни издихания излизаха от тях.
Съсипваха всичко живо, засенчваха небето с изкуствените си светлини.
Но тази вечер желязната хватка се разхлаби:
тържествени шествия от хора, напускащи градовете, изпълваше градските артерии.
Пъплеха.
Но тази вечер нямаше клаксони, нямаше нерви, задръстването не пречеше никому -
защото всеки бе обърнал поглед към небето
с една единствена тайна надежда:
малката искрица светлина да озари и неговата душа.
Една мечта да се сбъдне.

Звездите, които изгарят в атмосферата са малки, тъжни късчета, с които вселената ни говори на своя неразбираем език. Вселената диша, толкова близко, чуваш ли шепотът й, шепотът на звездите…

„Винаги мечтая, мечтите ме поддържат жива. Дъждът от звезди ще ми позволи да се докосна до вълшебствата на вселената, да я погледам, да я погаля”, Таня от Скопие.

“Аз си пожелах да преоткрия любовта. Може би повечето си мечтаят за това, защото днешната култура тихо ограбва истинската любов, която пазим в себе си и така все по-малко хора могат да кажат, че истински обичат или са обичани. Малкото приятели, които стояхме настрана от вицовете и се бяхме потопили сред звездите, силно желаехме да изпитаме това щастие. А желанията се сбъдват, те движат света. Всъщност няма значение дали си изрекъл желанието си под падащата звезда, или просто си затворил очи и си се съсредоточил върху копнежите си - от желанието извира силата на нашата воля, за да постигнем това, което искаме”, Александър от Бургас, фотограф.

„Чисто и просто искам повече хора по света да се зачитат един друг и да следват семейните ценности и общностния дух, които аз откривам у своите съседи. Животът на село ми даде един много ценен урок – че винаги трябва да отделяме време един за друг, да си обръщаме внимание. Едно усмихнато „здравей”, „как си днес” – отнема няколко секунди, но сякаш е нещо, което сме позабравили в модерния забързан свят. Вярвам, че дори с малкото, което правим всеки ден, можем да помогнем на близките си обичани хора, на съседите и приятелите си, да се чувстват по-добре”, Майк от Англия, поет с китара, има къща за гости в с. Сребърна.

Поети, творци, романтици, върнете ми вярата в мечтите, за да повярвам, че има смисъл да мечтая !


...И когато погледнах към тежко отрупаното със звезди небе, аз осъзнах, че нищо не искам. Уморих се да мечтая, няма нищо, което толкова много да изморява човека, както желанията. Казват, че мечтите са двигател на човешкия живот. Аз не искам да мечтая, не искам да се моля на звездите да сбъдват желанията ми; желанията ни са мост към бъдещето, а аз искам да живея тук и сега.

„Преди 30 години не вярвах, че падащите звезди сбъдват желания, но се надявах. Сега нямам желания...най-после ! Снощи не си пожелавах нищо при всяка падаща звезда. Персеидите са хубав тест за желанията ни и ако ги нямаме, всичко е наред, това е моят възглед”, Коцев от Люлин, алпинист.

Мдаа, очевидно е, че на единия полюс стоят непоправимите мечтатели, а на другия – онези, които са уморени да мечтаят, защото са претърпели твърде много разочарования. В миг на неотложност - когато на небосклона се появява падаща звезда и трябва бързо да се пожелае нещо преди тя да угасне, човек извиква от дълбините на душата си най-съкровените мечти. Често те са невъзможни за сбъдване. Падащите звезди са умиращи звезди.

Но има и една друга порода хора, онези, които са щастливи от живота си, имат всичко и отстъпват магията на другите. Тези хора можем само да си мечтаем да познаваме.

„Онази вечер бях на плажа, лежах по гръб във водата и зяпах нагоре. Така и не видях нито една падаща звезда. Може би не аз имам нужда от падаща звезда...защото си имам всичко необходимо; сигурно звездите падат някъде над ония, на които биха били по-необходими”, Мария, на 24 години, от Добрич

Събота вечер

Събота вечер. Плътна тишина е легнала над каменните полета в Пирин. Нищо не я нарушава, освен далечното подрънкване на чанове. Толкова високо и толкова далече, мога да забравя за съществуването на останалата част от света. Мъглите се прехвърлят от единия циркус в другия - и само тяхното едва доловимо движение ми напомня, че времето тече.
Ние сме тук. Оставаме безмълвни пред тази величава гледка. Издайнически сълзи се стичат по лицето ми - вятърът бързо ги изсушава...

...И колко хора са оставили сърцата си на върха, за да израстне тази каменна грамада...