В един студен ноемврийски ден, малко преди изложбата на Ян Артюс - Бетран завинаги да отпътува от София, аз реших да я разгледам. Беше мъгливо и прехвърчаше сняг – в сивотата наоколо картините изпъкваха почти заплашително. Гледах, четох... – отне ми доста време да обработя и абсорбирам цялата тази информация, която някой грижливо и прецизно е събрал за мен. Да, за мен – чуствах се така, сякаш „Земята от високо” си е само моя и посланията са написани, за да ги прочета точно Аз.
Изведнъж попаднах на една фотография, която представлява кланица в Индия. Говеда : много, полуразфасовани; кръв навсякъде; работници си почиват, поседнали върху трупове на животни – и пушат цигари. Такъв е животът. Да, ама не !!! Зачетох се в текста под картината – 2/3 от световното население са вегетарианци. Нараства броя обаче на тези, които обичат да си хапват мръвки – дори и в държава като Индия, с традиции в растителното хранене.
Кратка ретроспекция:
Не ям месо от 16 – годишна. Сега съм на 29 навършени. Спрях да ям мръвки, когато в живота ми съвпаднаха (по време на случване) две много странни събития. Е, за възрастните те са си най- обикновени, но не и за една „16 - годишна пикла” като мен.
Първо, гледах филма „Живи”. Сещате ли се, историята за онзи самолет, дето се разби в Андите на 5000 м надморска височина, и хората нямаше какво да ядат, и за да оцелеят, започнаха да режат от труповете на тези, които вече бяха „сдали багажа”. Филмът е направен по истински случай, и, освен безкрайна любов към планината, запали в мен пламъка на една идея, която живее и до днес.
Второ, посетих упражнения по анатомия в Медицинска академия. Най- добрата ми приятелка от училище, ходеше със студент по медицина. Решихме значи да се направим на смели, но ето какъв беше резултата: пред погледа ми още се мяркат отрязани ръце и крака (някои от които „в комплект” с члена) – студентите ги вадят от големи казани и си човъркат с пинсети по тях. Учат се. До тук добре. В другото отделение обаче, лежат цели трупове, с отворен гръден кош или черепна кутия. Заприличаха ми на пълнени кокошки, само дето ориза го нямаше. Видях и разбрах (получих безспорни доказателства) – веднъж на кино, и втори път „на живо”- че човешкото месо изглежда досущ като животинското, че е ядливо, че е е въпрос на време всички хора да го разберат, че разликата между това да сме канибали или да ядем животни е минимална и опасна....
„Две трети !!! Две трети !!!” – само това ми гърмеше в главата, и вече нищо друго нямаше значение за мен. Значи така, а, майко и татко, и мили мои приятели, а също и кръчмарите, съдържателите на заведения, работодателите, колегите....., да изброявам ли още...Значи аз съм „ненормална”, „луда”, „ще се разболееш”, „трябва да престанеш с това”, усмивки „под мустак”, „гледай я пък тази !”....Аз, която съм част от тези две трети, а вие сте част от едната, ВИЕ сте малцинство, а не аз !!! Колко съм глупава, че не съм го знаела до сега !!!
In conclusion let us return to Pythagoras who said, "As long as man continues to be the ruthless destroyer of lower living beings, he will never know health or peace. For as long as men massacre animals, they will kill each other. Indeed, he who sows the seeds of murder and pain cannot reap joy and love".
Няма коментари:
Публикуване на коментар