Искам да те науча

Искам да те науча да казваш истината.
Най-дълбоката и най-вулгарната истина.
Тази, дето се крие из ъгълчетата на съзнанието ти като малко дете, което не иска да го хванат.

Аз много съм лъгала в живота и знам какво е. Аз много не съм казвала истината.
Наложи ми се да лъжа още от малка, въпреки, че баща ми ненавиждаше лъжата и дори веднъж сурово ме наказа като разбра, че съм го излъгала.
Тогава хубавичко си помислих и въпреки, че дипломатичността не ми е най-силната черта, преминах в пасивна позиция. Вместо да лъжа, започнах да премълчавам.

Знаеш ли, малко мое, хората, които ненавиждат лъжата и го декларират пред другите, са онези, които се страхуват да не загубят доверието на околните. Но никога няма да го спечелят. Раними хора.

Казвах си: "Като премълчавам, аз не лъжа". Правех мисловна гимнастика. Заобикалях препятствията от въпроси, които баща ми ми задаваше и ставах все по-добра в това.

Баща ми обаче ме научи не само да не лъжа, но и да разбирам кога ме лъжат. Нещо повече - кога някой таи нещо в себе си и го премълчава.

Онова, което не излиза като думи от устата ти, аз го виждам изписано на челото ти.

"Possession of anything begins in the mind", казал Bruce Leе. Желанието е наполовина осъществено намерение.

Няма премълчано желание. Има само желание.
Няма премълчан страх. Има само страх.

НЯМА ПРЕМЪЛЧАНА ИСТИНА И ИСТИНА.
ИМА САМО ИСТИНА И ЛЪЖА.

Когато мълчиш, все едно си излъгал. Себе си - не. Но си излъгал света. Не си се отворил за него. Всички кодове са заключени. Свил се като хлапе в ъгъла, което играе на криеница, но не иска да го хванат. От кого се криеш тогава...