Моята любов е скитник

Ще погледна през рамото ти към върховете,
както преди,
както сега,
и ще политна като птица над тях,
за да се върна отново.
И ще се връщам винаги.

Ще целуна ръцете ти, после челото ти, после и вятъра,
както преди,
както сега,
и ще поскитам с него като с верен приятел.
Но винаги ти ще бъдеш най-верният.

Ще поспрем някой ден, насред път, да погледаме облаците,
да послушаме песента на птиците,
както някога,
както никога,
и тогава ще разберем колко крачки сме извървяли,
ала не още колко остават.

Зад нас вълшебният сняг, бял и лъскав, и девствен, и див,
ще засипва пъртината.
И никой повече няма да открие стъпките ни към рая.