Пътят към върха

Пътят към върха е мълчаливо поклонение.
Вървя в гробовна тишина, пронизвана единствено от пулса на сърцето ми и вятъра.
Пътят към върха е тъжно самопризнание.
За всичко, което сме изгубили или спечелили, за непрестанната борба, наречена живот.
Напред няма стъпки. Обръщам се назад и виждам себе си – волна душа, окрилена от мечти за бъдещето. Днес няма мечти, има само спомени.
По пътя към върха е много тихо: заслушвам се в мислите си, в неизпетите песни, в шепота на душата си - самотна изгубена тъжна душа. Продължавам да питам, да задавам въпроси, да търся отговори. Но бездънен е кладенецът на познанието.
Въздигайки се към върховете, ние всъщност се приземяваме. Научаваме нови и важни неща за себе си, за хората и за света, който сме сътворили. Неща, които няма как да видим или осъзнаем, когато сме тук, "долу". Заставайки на някой връх с лице към небето, се доближаваме до абсолютните стойности на свободата - когато всичко, което имаме, е себе си.
Планината има една коварна способност – да увлича човек с красотата си. Онези, които тепърва навлизат в недрата й, изпитват опиянение от тази неземна красота и имат чувството, че не вървят, а летят. Ала годините тежат – не на краката, а на сърцето. За които планината е стара познайница, те не изкачват и не покоряват нищо, те не отиват никъде. Планината е техния път, път, който минава през сърцето.
…И аз изкачвах и изкачвах върховете, за да търся отговорите на толкова въпроси, които можех да намеря само там. Докато не останаха върхове за изкачване, докато не останаха въпроси за задаване и гатанки за отгатване, докато пред мен не се изправи безкрайна –пропаст, бездна. Дългите, безкрайни часове на вървеж в тишина, самота, размисъл, ме накараха да се отвърна от хората; аз съм отшелник в своя собствен свят. Хората не ме разбират и аз не разбирам хората. Бях толкова дълго време в планината, че сега самата аз съм планина. Горда и студена. Сърцето ми е от камък, очите ми са езера. Не идвайте там и повече не ме търсете. Аз съм повече дух, отколкото тяло. Намерих своята истина и повече не ми е нужно.