...

...мога да послушам с теб как вятърът слиза от върховете и танцува в клоните на дърветата

можем да почакаме заедно докато светлината на небето угасне и мракът ни приюти в пазвите си

после...можем да посънуваме, легнали един до друг

да сплетем сънищата си ведно, както сплитаме душите и телата си

щом утрото дойде, можем да попътуваме - пътят е прашен и дълъг, а ние сме скитници

и колко уморени очи ще ни срещат
и колко истории, разказани зад огради, ще слушаме
и колко камбани мълчалива песен ще пеят...