Цяла нощ Вятърът свистя с ярост из улеите над езерото и хвърля пръски вода във въздуха -
сякаш се опитваше да разнебити всичко по пътя си.
Умореният гръб на старата хижа се огъваше под мощния му напор.
Затворех ли очи поне за малко, вятърът идваше и в съня ми.
На сутринта се спуснахме бързо в гората на завет.
Слънцето ласкаво ни погали.
Успокоиха се изтерзаните от стихията души.
Красота и чистота струяха от всяко кътче на измитата от дъжда и преметена от вятъра гора.
И всичката тази красота бе за нас.
Няма по-велико нещо от природата !
Няма коментари:
Публикуване на коментар