Не отиваме никъде

Дъждът е мелодията на небето.

Облаците преминават без да оставят нищо след себе си, освен сянка или дъжд.

Хората оставят след себе си музика.

Хората са мелодията на този свят.

Този свят си отива, и такива са песните им - гневни, тъжни или...повърхностни.

Свободни пътуваме, но не отиваме никъде.

Трептим в пространството, като далечните звезди, за които дори не сме сигурни, че съществуват.

Мечтаем за ангели. Сънуваме дяволи.

Ангелите бяха някога тук и си отидоха завинаги. Сега сме сами.

Дъждът е мелодията на небето, която тихо отеква в пролетната тишина.

Главите ни са пълни с въпроси.

Душите ни са пълни с тишина.

Ние сме загубени завинаги.

Ние не отиваме никъде.

Въртим се около остта си, и пак се завръщаме.

Реките текат към моретата.

Кръвта тече във вените ни.

Но всичко е само за малко, само за миг.

Дъгата е мост от мечти.

Пролетта наближава, може би за последен път.

Този свят си отива. Но ние не си отиваме с него.

Ние ще останем тук за да посрещнем следващия.

Бъдещето е сега !