Животът е безкрайно пътуване...към себе си
Нов ден започва
Пуква се нова зора
Тиха песен оглася
Маслено тъмна гора
Последна звезда на хоризонта
Догаря своя пламък
Нов ден започва
В студено царство
От камък
Царство без дворци
Но там е моят дом
Ще препусна напред
Без войска и без кон
Там е моят храм
Време е да поведа хората си към планините
Дори и за последен път
Онези, които загинаха
С тях ще се видим отвъд
Само песента на вятъра
Ще оглася дългите самотни дни
На маслено зелените гори

Върху стария като времето мъх
Ще стъпваме
Като килим, по който-
Последни - или първи-
От забравените дълбини на някога
До утрото ще извървим.
Ще стигнем върховете…

И те стоят
Далеч над болка и печал
В свят от камък
В свят от кал
Над маслено зелените гори
Където никой вече няма да върви

Няма коментари: