Искам да ви разкажа една случка.
В събота със Стефан решихме да се разходим до Боянската църква. Тъй като живеем в Павлово, за нас това е една съвсем обикновена разходка - от нас до църквата се стига за не повече от час.
"Разходката" до Черни връх я оставихме за неделя, за да можем да се наспим и да си починем от доста напрегнатата (поредна такава) седмица.
Беше хубав пролетен ден, малко хладен, но свеж и слънчев. По улиците нямаше много хора, в църквата също.
Помотахме се малко из двора, и решихме да се връщаме обратно. Разминахме се с група сръбски туристи, или по-точно туристки, защото бяха само жени. Слава богу, че подранихме !
Спуснахме се надолу по паважа към площадчето, където е спирката на 107 и чешмата. Там обикновено се събират "селските гъзарчета" и форсират моторите си, но сега беше спокойно.
Точно на това площадче ни пресрещнаха мъж и жена на средна възраст с карта в ръка. Подхванаха ни отдалече:
"Ду ю спийк инглиш ?"
"Йес, ай до", отговорих аз като пионерче, готово да помогне на всичко живо и неживо, особено в събота сутрин.
Не ми било "инглиш", най-ми било "ъмерикан". Оказа се, че тези двамата са американски туристи, които обикалят из Европа, в частност, из България и търсят Националния исторически музей.
Обяснихме им, че сме в една и съща посока и предложихме да ги заведем до там.
Те страшно се зарадваха.
По пътя говорихме за най-различни неща (много любопитни тез американци бре !). Направи ми впечатление странния начин, по който подпитват за разни неща, например, "how do you feel about comunism" или "имате ли известни лекоатлети", или "трудно ли е за младите хора да си намерят работа"...
Питах се, какво ли пише в гайдовете им, че задават такива въпроси...явно си бяха изградили някакви стереотипи за българите и ги проверяваха.
Аз отговарях учтиво, доколкото ми позволяват познанията по американски.
Лека полека стигнахме музея.
Попитаха ни дали бихме искалаи да влезем да разгледаме с тях, но ние не искахме. А може би трябваше, за да видим докъде ще стигне простотията им.
На "раздяла" чичкото протегна ръка, аз мислех, че за да се ръкуваме, както правят приятелите...
Каква беше изненадата ми, когато видях, че подава сгъната на 8 петолевка !!!
"Да пиете по една бира".
Нямам думи да опиша погнусата и обидата, които изпитах в този миг. Направо ми се дорева.
Казахме му, че няма нужда и побързахме да си тръгнем. Защото ако бяхме останали, щеше да се излее поток от думи, и то не дотам цензурни.
Нека някой друг обясни на хАмериканеца колко обидно е да предлагаш пари на българин за чисто човешка услуга.
ПОМНИТЕ ЛИ ТЗИ ПЕСЕН НА ТОШКО КОЛЕВ "КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ АМЕРИКАНЦИТЕ"...
НЕ, БЛАГОДАРЯ, НЕ ИСКАМ ДА ГИ СТИГАМ !
никога никога никога не искам да ги стигам
Няма коментари:
Публикуване на коментар