"Когато мракът е най-гъст, можеш да видиш звездите", персийска поговорка.

Разцъфнали като цветя
върху мастилени води
звездите са.

...А ние, клетници, странници, пътници, винаги ще се завръщаме там
в подножието
на най-Голямата от всички,
ще търсим небесата пипнешком
и ще шептим със вятъра молитви...

Ще пием от кристално чистите води,
целувайки звездите.

И ще си тръгваме.
Понесли времето на рамо.
И мечтите си.

Човек не остарява на години -
човек се ражда с възраст
и тази възраст е неговата отличителна черта
през целия живот.
Кога ще си отидем от света
е все едно -
и тъкмо затова си струва
да живеем !