Аз не съм в Планината, Планината е в мен

Аз не съм в Планината, Планината е в мен.
Аз съм и вървежът, аз съм и покоят.
Аз съм и залезът, отразен в моите очи, и върхът, от който го наблюдавам.
В известен смисъл аз съм Планината.
Планината не може нито да ти даде сила, ако ти я нямаш у себе си - нито да ти я отнеме.
Планината не може да ти донесе свобода – ако ти не си истински свободен.
В Планината никога няма да откриеш красота – ако не си готов да я търсиш.
Дълбокото, интимно общение с планината е символ (друг израз) на общението със себе си.
Пътят нагоре е суров – това е пътят към твоето истинско Аз.
Оставен сам на себе си в свят, в който Его-то няма значение (и власт), ти трябва да правиш своите избори и да се изправяш лице в лице със своите страхове. Понякога трябва да се бориш, за да живееш…Какъв по-добър начин да търсиш и да пре-откриваш себе си ?