На залез слънце Бурята ни повика-
и ние се отзовахме.
Черни пратеници дойдоха:
от Севера (!)-
диреха панически Убежището на Нощта.
Даже гарваните търсеха убещиже от бурята,
която ни призова.
...И ние стояхме на брега.
Вятърът ни целуваше-
с почти смъртоносна целувка.
С горещия си дъх смразяваше кръвта ни.
Трепетликите трепереха.
Водата стана черна !
...А в небето разцъфнаха огнени цветя.
Щъркелите-
притихнали, безпомощни в гнездата си.
Като последни оцелели мъдреци.
Апостоли.
Рибарят - безмълвен пред стихията, пуши цигара.
Той е над всичко това -
истински ломчанин !
На залез слънце бурята ни повика -
и бе най-страшната от всички до сега.
За да ни запали.
-Електричество-
За да унищожи страха ни.
За да влее в нас сила, която ще ни е крайно необходима, за да устоим на всичко, което ни предстои след Бурята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар