Обичам Пътя –
задъхан, прашен, страшен, стръмен, уморен,
грапав, шарен, лунен, монотонен,
- измерен в левги -
Но не обичам пътища без изход.
Обичам нежните му извивки - и резките му завои,
Обичам плавните му изкачвания - и стремглавите му спускания,
Обичам песента на колелетата - и писъка на спирачки
…Но не обичам малките камъчета, които обръщат колата.
Обичам цъфналите макове,
Разлюлените жита,
Хълмовете, които се отдалечават към безкрая,
за да те пропуснат да минеш.
Но не обичам крайпътните мотели.
Обичам бирата в колата,
Огъня на брега на морето в дъждовен ден - и грохота на вълните.
Обичам песента на щурците в полята – и разпилените по небето звезди.
Обичам вятъра в косите,
Слънцето в очите,
Тънката бяла линия.
Но не и когато е непрекъсната.
Обичам да протягам длани,
да си представям, че докосвам невидимо богатство,
да оставям ръцете си да се носят като криле-
в невидим полет.
Но не обичам някой да си тръгва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар