Преди да си кажем „сбогом” до зимата…
…потъваме все по-дълбоко в дебрите на Пирин.
Този път ги няма живописните изгреви и залези.
Няма ги падащите звезди и необикновените случки.
Никаква магия, нищо свръхестествено.
Нищо излишно.
Нищо което може да се добави.
Хармонията е навсякъде, дори в пустотата.
Чиста свобода.
Понякога човек трябва просто да се събуди, да отвори очи и да види нещата такива, каквито са.
Без сцени, без гримаси, без преструвка.
Без декори.
Безмълвен, Пирин ни говори.
Притихнал, докосва душите ни.
Суров, студен, далечен.
Такъв е животът.
Животът, който толкова лесно можеш да изгубиш в миг, горе на ръба.
Животът, който може да отлети още днес от теб, както пеперуда.
Неуловим и кратък миг – сред безкрайността на каменната пустош.
Няма коментари:
Публикуване на коментар