Гората е вълшебна.
Пълна е с приказни обитатели.
Не ме е страх от тях - потъвам все по-дълбоко в Нея.
Ще продължавам да пускам трохички след себе си с надеждата, че някой ден ще ме намериш и затвориш в къща със захарен покрив, за да ме угоиш и изядеш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар