Стъпвам в росната трева и ти се усмихвам - ти си винаги до мен. Гледам как буболечките намират своя път през храсталака - за тях крехката трева е джунгла; и си мисля, че щом те могат, и аз мога. И докато вятърът пошушва на цветенцата, че е време да зарадват света с уханието си, аз слушам как живителните сокове в стъблата им текат, и се радвам на тайнствените звуци, които малцина имат време да чуят. После се обръщам към себе си и намирам там цялата Вселена. В мен е едно огромно пространство и в него има място за всички - хора, дървета, животни и птици, реки и планинини. Имам цялата любов на света и тя ме свързва с него, с теб - и с всички. И ако има дъжд по моето лице...понякога, то е само защото не го разбираш. Аз съм слънчевото зайче в ъгълчето на окото ти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар