Единствено морето

 

 всичко тече, всичко се променя
но в хаоса от промени има неизменна логика -

няма случайни хора, нито случайни събития.
няма случайни пътувания. това е едно от тях - "неслучайно". за него искам да ви разкажа...

 тихо и самотно есенно пътуване до брега на морето, гръцкото, по време на което аз разбрах, че всичко се променя, нищо не остава и не може да остане същото. животът продължава  трябва и ние да продължаваме с него, без страх от бъдещето, без тъга по "златното минало", без излишна врява, без суета - спокойни,

свободни да бъдем такива каквито сме, да даваме най-доброто от себе си, да бъдем благодарни и за малкото, което получаваме

някои хора отиват на морето на почивка, аз отидох да се срещна с морето и да помълча, възхищавайки се на способността му да се променя докато винаги остава същото

ето го:

 

пясъка

 

водата

 

вечерите

 

утрините

 

кемпа

  

фрапето

върха

 

 рибарите

 

всичко се променя - хората, местата, светът, самите ние...

...може би най-вече ние. единствено морето си остава същото.

 затова инстинктивно го търсим, затова безгранично го обичаме

това е, нямам какво да добавя. настъпва златна тишина...