Sailing ships

Рядко се отдавам на носталгия по миналото, но този път всичко е...някакси различно. Мусала, Трионите...Отново...

Още помня първото докосване до бастионите на Рила...Най-трудното нещо, което ни предстоеше да направим до тогава...Помня как стояхме на Иречек, смаяни от величието на Рилските първенци...Назад беше познатия свят и всички отъпкани пътеки, напред - ръба на Малка Мусала, който тогава ми изглеждаше почти непревзаем, а отвъд него - Мусала, първенецът, небето, истината, непознатото...Винаги сме избирали истината. Спогледахме се и без думи продължихме напред...

Сега, когато заставам пред Мусалите, ме обзема същото вълнение и страхопочитание...както първият път...но и сляпа тъга...Задушават ме неизказани думи...Чувствам се сякаш сърцето ми е изтръгнато. Пред очите ми още са онези дни, когато "прохождахме" в планината...когато всичко беше невинно, красиво и чисто...Еднослойната палатка на Джефри, десет пакета полуготови спагети...и "всичко е 6"...Не ни трябваше нито карта, нито компас...тогава нямаше нищо невъзможно...

Беше толкова отдавна....бяхме още деца... 

Накъде отплуваха спасителните кораби ?!!!! 

Do you remember
Standing on the shore,
Head in the clouds,
Your pockets filled with dreams
Bound for glory
On the seven seas of life,
But, the ocean is deeper than it seems..........

Завърнах се, за да разбера...без да търся и искам този отговор: спасителните кораби са отплували без нас....Детството е свършило в мига, в който сме се разделили...Ще ми трябва време,  за да го осмисля. Ще ми трябва време, за да се усмихна отново.

Но когато отново застанах на Иречек, с коси, развяти от вятъра и очи, вперени в ръба на Малка Мусала, разбрах и друго, не по-малко важно нещо. В живота често се налага да избираме дали да се върнем или да продължим, дали да останем или да си тръгнем...Не ни е дадено да знаем кой е правилният избор, кой е правилният път, но едно е сигурно - трябва да бъдем готови да застанем зад всяко свое решение. Във всеки един момент от живота си. 

Бъдете винаги верни на себе си, защото 
Правилният път винаги е онзи, по който вървиш осъзнато.

Sail your ship across the water,

Spread your wings across the sky

Take the time to see

You're the one who holds the key,

Or sailing ships will pass you by

Желая ви попътен вятър, приятели !