Планински извори - или "От къде извира щастието"

Може би никога нямаше да разбера за съществуването на това фантастично място ако Цецо не беше ходил там през зимата и не беше ми показал онези снимки...
Необята на Стара планина не може да се сравни с нищо друго.
Хижата, изоставена, но не и порутена, поне не отвън - дом на птички, мишки и понякога вълци.
Там, където човек отстъпи, Природата настъпва...отново. Отвоюван от нея мъничък пристан всред Пустошта, великата пустош, която те омайва на залез слънце. Никой не минава от там вече - дори и конете, за които съм чувала, че домуват там, ги нямаше. Само облаци, пътуващи от север на юг...мъгли и Луна, голяма, пълна луна, ясно, дълбоко небе.

Възможно ли е изобщо да съществува такова място, толкова далече от всичко човешко, почти запазило естествения си облик, обгърнато от тишина и мека светлина ?
Онези, които са свикнали с тълпите из Рила и Пирин в частта от европейските им маршрути, ще се изненадат да открият, че тук такова нещо няма.

Преходът ни започва в горещ обед от магазинчето за бира в Пирдоп...



...за да премине през „футуристичните” индустриални околности на града, омекотени от нежността на брезови горички, сетне – прохладата на букаците, над които се гуши хижа "Паскал".
До там – поне две места за наливане на вода по това време на годината...

...които уважихме с преголямо удоволствие








"Паскал" е напълно обновена и „обгрижвана” хижа; през седмицата стопаните са в града.

• 

Контрастът между нея и изоставената "Планински извори" е потресающ.




Уюта на едната и злощастието на другата, поставени един друг, съсипват съзнанието, окрилено от гледките.

Единственият оцелял инвентар:

"Планински извори" е разбита, изкорубена, ламарините висят от улуците и зловещо хлопат нощем, прозорци няма, врати – също...ЧЕШМАТА ПРЕД ХИЖАТА МЪЛЧИ.



Пиша това, защото искам всички да знаят НА КАКВО СМЕ СПОСОБНИ НИЕ БЪЛГАРИТЕ И ЩО ЗА ПЛЕМЕ СМЕ.

Вярвам, че някой ден ръждата ще се превърне в блясък именно от грижовната ръка на приятелите на туризма, а не от тъпи комерсиални цели.

Фактологически – баира от хижа „Паскал” до вр. Косица си е голямо драпане (от Пирдоп до билото са към 1300 – 1400 м. денивелация).

Пирдоп и чудото на прогреса



После е песен.

Поглед от билото




Маршрутът е добре маркиран – със стълбова маркировка. Малко преди хижа "Планински извори" има важно разклонение, където се отделя пътека за хижа „Момина поляна” на север и с. Антон на юг. Ако бъркам, нека някой по-вещ ме поправи, защото на това разклонение в мъгла може да стане голямо недоразумение. Билото е широко, та широко !



После следва галантно спускане и приземяване на най-високата хижа в Стара планина.






На около 15 мин. бавен ход на изток от хижата има работеща чешма. Идете си налейте вода и поседнете за малко на пейките до нея в покоя на вечерта. Слънцето бавно се спуска зад хижата и очертава силуета й и силуетите на приятелите, които се суетят и приготвят вечерята или спокойно пушат, наслаждавайки се на момента, както и ти.







Понякога щастието е в спокойствието. Точно сега, точно тук.



Мисля си – домът е там, където са приятелите. Нищо, че хижата е изкорубена и "плаче" – сега дори снега го няма да й покрие голотиите (ръждясали пружини, парцали, разхвърялни по пода, фекалии) – сега тя не е сама. Ние сме тук и се влюбваме в това място завинаги.

...И планината ни дари ...



...с ефирен воал закри залязващото слънце