Февруарски дъжд

Тихичко вън дъждецът ръми,
кал се надига,
бълбукат порои,
сипе се дъжд,
над студени стени,
мрачна земя,
без мечти,
без герои.

Тъмен е тоя зловещ лабиринт.
Улични лампи:
кому ли са нужни...
Ъгъл след ъгъл,
завой след завой;
сам съм –
и всяка посока е чужда.

Дали ще се върнат прекрасните дни
На снежни милувки
От снежни човеци
Дави се нашия свят призори
От дъжд неочакван
От дъжд безконечен

Намерих го аз
Във канавка една...