За Мальовица

За мен Мальовица е символ.
Не само защото е люлка на алпинизма в България.
Тя е синоним за усещане за планина.
И един от първите върхове, на които стъпих някога.
За мен Мальовица не е "просто още един връх".
Може би там съм открила част от себе си.
И със сигурност съм оставила голяма част от себе си.
Ще се връщам пак и пак - докато се раздам до край.


Черни исполини
пълзи и обвива
тежката мъгла.
Не чуваш вече стъпките си.
Какво ли е да чезнеш в мъглата
по пътя към върха...


Върху замръзнала земя, скована от лед -
агонизираща трева.
Какво ли значи
да видиш
умряла птица
по пътя към върха...


По пладне
гасне.
През сълзи от вятър виждаш последната му светлина.
Какво е да вървиш във мрак
по пътя към върха...


they are...
the people...
the greatest art they are

i am here to protect them
to give them faith and light

and after that - destroy them

and let it be alone
the spirit of the mountain
the spirit of the stone !!!