Животът е безкрайно пътуване...към себе си

Пазителят на планината

В памет на онези, които загинаха и в името на онези, които трябва да се спасят

Той убива слабите и наказва неразумните. Няма милост към онези, които се осмелят да го доближат. През зимата хвърля късове лед в очите им и праща унищожителни ветрове да ваят телата им. През лятото пържи мозъците им с жарко слънце и в безводие изгаря душите им. Есен и пролет мъглите затварят пътя. Скали и водопади се препречват. Джендеми ги наричат. Там живеят зверове, едни от малкото останали по нашата планета същества. Малцина виждат лицата им. Но Той вижда всичко. Той има шпиони. Мощни антени събират и разпръскват информация от и до всички краища на света. Привечер светват червените циклопскопи на шпионите му. О, заблудени в мрака, не вярвайте, че Той е близо, когато ги видите.

Тя се нагъва и дипли под него. Мантията му, дрехата му. Тя е безкрайна. Прострял снага на изток и запад, поема върху плещите си и търкаля Слънцето. Направиха го мъченик, побиха железни колци, та да могат людете да се възкачват върху му. Ала той…убива слабите и наказва неразумните. Свит като Юмрук, изправен срещу бурите и въздушните течения, които се мятат между север и юг, надвесен със сянката си чак до Дунава, той стои. И чака. Следващата жертва.

Няма коментари: