На онези, които бяха там
Слънцето докосва снеговете,
бавно идва утрешният ден...
Утрешния ден за мен е днешен !
Планината винаги е с мен !
Блясъкът помита хоризонта,
ослепява моите очи.
Сляп от красота, аз пак те виждам,
в моята душа живееш ти !
Слънцето докосва върховете,
моят път облян е в светлина -
моята посока - хоризонта.
Днес докосвам тихо вечността…
Ако някога не се завърна
и остана вкопчен във леда,
моите очи, те пак ще греят -
намерете ме като звезда !
1 коментар:
браво...
Публикуване на коментар