Мисли на гладно за живота и вселената

В четвъртък срещу петък започнах цикъл на пълно гладуване (за онези, които не знаят какво е това - приема се само вода). Не бях решила предварително колко време ще остана на пълен глад (все пак ми е за първи път) и кога точно ще премина на плодове и зеленчуци. Исках да опитам – без да си поставям „високи” цели. Чрез няколко по-кратки гладувания искам да се подготвя за едно по-дълго есенно. Както и първия път, когато предприех „разтоварващ хранителен режим” под ръководството на д-р Гайдурков (при когато едва ли ще стъпя отново), така и сега реших да споделя някои свои мисли с вас (имаше и втори, но нямах желание да го описвам). Не от суета, а защото в даден момент могат да се окажат полезни за някого. За когото и да е, когато и да е.

Преди всичко искам да кажа, че гладуването НЕ Е диета и не бива да се бърка с такава. Гладуването е дълбок момент на откровение, свързан с трансформация на съзнанието. Гладуването може (възможно е, но не е задължително) да се превърне в своеобразен душевен катарзис. Целта му, която се разкрива постепенно пред гладуващия, е просветление – на ума, на тялото, на душата, на духа, на мислите, на съзнанието. Не можете да започнете да гладувате, защото някой ви е казал, че трябва – така, както не можете да обикнете някого по поръчка. Това е въпрос на лична, вътрешна убеденост и не мисля, че някой, включително и лекар, може да ви напътства по този тежък, но благодарен път. Започвате да гладувате в мига, когато сте „узрели” за гладуване (освен ако тежка форма на заболяване не го налага спешно). Запомнете едно, започнете ли да гладувате, каквото и да сте чели преди това, каквото и да са ви говорили, вие оставате сами. Никой не може и няма как да ви подкрепи. Лично аз НИКОГА не съм се чуствала по-сама, отколкото в този момент, но в най-положителния смисъл на думата – самостоятелен, разумен човек, който носи отговорност за своето действие или бездействие.

*

…

С течение на времето се засилва усещането за космичност на тялото. Започваш да се чустваш, сякаш „стоиш малко над земята”. Намираш се в ежедневието, но се откъсваш от него. Превръщаш се в страничен наблюдател на себе си. Ставаш лек и ефирен. Съзнанието се пробужда. Тялото е осъзнато. Мислите са кристални като блясъка на звездите в ясна нощ. Чустваш се по-близък до Природата и имаш нужда от нея. Разбираш, че ти, като човешко същество, черпиш енергия от въздуха, слънцето, водата и КРАСОТАТА много повече отколкото от храната. Ти си част от вселенското творение. Твоята „работа” е просто да съществуваш и това е най-висшата форма на щастие. Щастието не идва отвън, то е състояние на съзнанието. Аз съм щастлива. Толкова щастлива, че ми идва да заплача от щастие. Чуствам се сякаш се разтварям във всичко около себе си и живея на много места едновременно. Изгрявам и залязвам със слънцето и пея с птиците. Тека с потоците. Усещам го и се чудя – какво съм правила до сега ?...

Върховете ми дават сила.

Вятърът ми дава свобода.

Слънцето ми дава топлина.

Целият свят е пълен с любов…От какво повече имам нужда ?

Животът е просто още едно възможно състояние.

Времето започва да тече по различен начин.

Не остарява онзи, който не живее във времето. Не остарява онзи, който пребивава във вечно-настоящия момент.

Гладът е точно толкова важен за живота, колкото и храната. Гладът въвежда тялото и има в състояние на покой. Този покой ни е нужен. Днес, повече от всякога е нужно да сме концентрирани, внимателни, далновидни. Светът има нужда от нашите мъдри решения.

*

След като изтекоха 48 часа, започнах прием на плодове и зеленчуци. Не зная колко ще продължи това, докато се завърна към „нормалния начин на хранене”, но знам и искам да вярвам, че ще „узрея” за едно по-дълго гладуване, някъде сред природата.