Животът е безкрайно пътуване...към себе си
Беласица
Пътувайки край сочните зелени поля, с напоени от дъжда устни прошепваме молитви за по-добри дни; ръцете ни са празни, но душите ни са пълни...с блянове; с очи, окъпани от златна светлина, попиваме цветовете на света; благословени от песента на птиците, се питаме, сънуваме или мечтаем и тази песен зазвучава в мислите ни...Беласица, нежна, закриляща, светла - свят на границата, свят без граници... Пристъпваме на пръсти, за да не смутим покоя ти !
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар