Тук не извира водопад...

В знойния ден, започнал на 2000 метра под смръщеното чело на Белмекен, откриваме оазис. В пазвите на Родопската гора е скрита вълшебна тайна. Велика наслада за сетивата, успокоение за морния и търсещ дух. Магия ! Някой може и да си помисли, че бъркам опиянението от първата среща, от мимолетното докосване до нещо непознато (и съкровено), с истинското вълшебство, което се разгръща пред очите ни като страници от книга, но аз не бъркам, познавам себе си и знам добре какво ме изненадва и кое ме опиянява. Тук на броени минути от прашния път за Смолян, аз не влязох в гора, аз влязох в приказка.

И тази приказка оживя за за нас, защото когато се връщахме, това си беше една-просто-пътека край една-просто-река в една-просто-гора. Вълшебника го нямаше. Магията се беше изпарила.

Но когато пристъпвахме плахо, с широко отворени очи, към златната гора, събирахме късове злато и ги разпилявахме, защото ни беше нужна само добрина.

Добрината на това място, прозрачната вода на реката, обраслите с мъхове камъни, сведените към земята клони на дърветата, сплетени в свод над главите ни, репеите като смешни шапки, изникнали от земята, птиците, които се обаждат от висините, лекия ароматен полъх на вятъра, клокоченето и причудливите подскоци на реката, зелената шума на буките, пенливите струи на водопада кой може да опише с думи ? Кой би могъл да го разкаже…

Споглеждаме се. Сигурно нощем тук бродят елфите и светлинките им проблясват в гората. Пътеката е като оживял приказен свят на Толкин.

Но не са ли елфите символ на човеколюбието, мъдростта и добрината ? И трите се срещат толкова рядко в нашия тривиален и делничен живот. И чудно ли е, че малко по-нагоре, отвъд закрилящите скални стени на резервата, се крие едно село, наречено Добро-стан и цялата планина е наречена на него ? Ооо, аз не вярвам в случайностите, хора, и ви го казвам – тук не извира водопад, тук извира добрина !

***

…И се оглеждам в реката, и реката ми говори с тайнствен глас, толкова близо, че усещам диханието й, и нашите души се сплитат ведно и танцуват светъл танц, за да разбера коя съм и какво тук диря. И реката ми казва: „Ти си онази, която търси извора на Добрината”.

И ето, аз се раждам с ново име, със смисъл нов.

По пътеката на любовта тръгнахме в тази нова и светла година, за да търсим извора на добрината, за да вярваме в нея и да го умножаваме. И „всеки от нас има два вълка у себе си, един добър и един лош”, казал старият чероки на сина си, „но кой от тях ще храниш, сине, зависи единствено от теб самия”.

И ние търсим да нахраним с добрина душите си, но вече аз сред хората не я откривам. И тогава я откривам по тези свет(л)и места. Чрез тайнствени пътеки аз търся и намирам смисъл за себе си да продължавам. Да живея. Какво е светът без добрината в него ?! Благословена всяка песничка на птица ! Ние сме едно.

А когато го усетим, когато ни осени това странно чувство, че „тук има още някой”, когато постигнем общение с природата, когато съзнанието ни затрепти ведно с вибрацията около нас вселенска, тогава започваме да черпим от нейната сила мъдрост, чистота и се превръщаме в божии птици, в инструмент, на който Той свири своята чудна мелодия.

Чуваш ли тихата мелодия на вселената, пътнико ?

Всичко трепти в хармония, всички сме настроени на една честота – хора, птици, животни, реки и дървета, небеса и звездици, но ние, хората, сме в дисонанс, с разстроени умове - разстроени инструменти, от нас не излиза песен, а стържене, и тук сме, за да си възвърнем онази дивна чистота, с която се родихме в Рая.

***

Все още има такива места...пропити от чистота и ние ще продължаваме да ги търсим, а те - да ни намират.