Imagine

Представете си, че едно пътуване може да започне така: на границата между слънцето и бурята,
където дъждът се стича по устните ви, за да целунете дъгата...

представете си, че пристъпвате в обляната от слънце, окъпана от дъжд гора, млада и уханна, чиста като недокосната девойка; и песента на птиците и мекото сияние наоколо - сякаш светлината струи отвътре, от самата същност на Творението - са балсам за изнурените ви сетива, за душите ви, изтерзани от града...

представете си, че ИМА такова място, къщурка насред гората, цялата на точки, и Слънчо залязва точно зад коминчето й; представете си как жарта от небесния огън остава да тлее зад миглите ви, натежали от сладост, но не от умора; и целият свят е натежал от сладост, и уханието на тази гора е сладко, невидима ръка я милва, и милва и вас - деца на природата; представете си как се запечатвате завинаги в тази картина, защото реални са само "тук" и "сега"

представете си, че алармата звъни в 7, но Сънчо още не иска да ви пусне, тук се спи много сладко, под брезичките; с вълнение отваряте ципа на палатката, но напразни са притесненията, от буреносните облаци няма и следа, небето е ясно синьо, Пирин се белее в далечината, и да, време е за среща с Калабак !

представете си едно момиче с болно краче колко е щастливо отново да припка из гората; в тая прекрасна светла утрин из планината няма жив човек, но е пълно с божии твари, и една от тях птича мантра ни изпя; представете си, че всичко е възможно и че може би точно тази песничка на пиле ще помогне на момичето да оздравее...както в онзи разказ, за бялата лястовица...

представете си сега това, което за мен бе невъобразимо, че от 2000 м Беласица се оглежда в тихите води на едно заспало езеро; "спи езерото", сънува своя вечен сън, унася ни и нас в мечти далечни...сами сме тук, и всичко е за нас, и сякаш мога да докосна водата с пръсти...да се протегна като великан

великански крачки ще са нужни, за да се справите с препятствията от камъни и хвойна, "нищо и никакви връхчета" ли каза
някой ?...а слънцето прежуря

Калабак, Радомир, първенецът на планината, не помня колко е висок, това не ми е нужно и даже ми е все едно дали ще стигна до този, до предишния или до следвщия връх, защото важното е, че СЪМ ТУК !

представете си,
Езерото въздъхна и чух въздишката му да отеква в просторите на утринта !

представате си, 4 часа и вече сме тук, на върха, но защо ?...

представете си Облака !
който се протяга по билото на планината, като закачен в двата й края балон, виси и чака
бягай, Шаро, бягай от пукотевиците :)))

представете си колко велик художник е природата !

Представете си, че планината не е просто ходене, маане на гащи, откривателство, забавление, планината е общение - с природата, общение със себе си, съединяване на своя с всеобхватния дух на нещата, и да, май бяхме приобщени, така го чуствам и ще го усещам дълго