Тук не извира водопад...

В знойния ден, започнал на 2000 метра под смръщеното чело на Белмекен, откриваме оазис. В пазвите на Родопската гора е скрита вълшебна тайна. Велика наслада за сетивата, успокоение за морния и търсещ дух. Магия ! Някой може и да си помисли, че бъркам опиянението от първата среща, от мимолетното докосване до нещо непознато (и съкровено), с истинското вълшебство, което се разгръща пред очите ни като страници от книга, но аз не бъркам, познавам себе си и знам добре какво ме изненадва и кое ме опиянява. Тук на броени минути от прашния път за Смолян, аз не влязох в гора, аз влязох в приказка.

И тази приказка оживя за за нас, защото когато се връщахме, това си беше една-просто-пътека край една-просто-река в една-просто-гора. Вълшебника го нямаше. Магията се беше изпарила.

Но когато пристъпвахме плахо, с широко отворени очи, към златната гора, събирахме късове злато и ги разпилявахме, защото ни беше нужна само добрина.

Добрината на това място, прозрачната вода на реката, обраслите с мъхове камъни, сведените към земята клони на дърветата, сплетени в свод над главите ни, репеите като смешни шапки, изникнали от земята, птиците, които се обаждат от висините, лекия ароматен полъх на вятъра, клокоченето и причудливите подскоци на реката, зелената шума на буките, пенливите струи на водопада кой може да опише с думи ? Кой би могъл да го разкаже…

Споглеждаме се. Сигурно нощем тук бродят елфите и светлинките им проблясват в гората. Пътеката е като оживял приказен свят на Толкин.

Но не са ли елфите символ на човеколюбието, мъдростта и добрината ? И трите се срещат толкова рядко в нашия тривиален и делничен живот. И чудно ли е, че малко по-нагоре, отвъд закрилящите скални стени на резервата, се крие едно село, наречено Добро-стан и цялата планина е наречена на него ? Ооо, аз не вярвам в случайностите, хора, и ви го казвам – тук не извира водопад, тук извира добрина !

***

…И се оглеждам в реката, и реката ми говори с тайнствен глас, толкова близо, че усещам диханието й, и нашите души се сплитат ведно и танцуват светъл танц, за да разбера коя съм и какво тук диря. И реката ми казва: „Ти си онази, която търси извора на Добрината”.

И ето, аз се раждам с ново име, със смисъл нов.

По пътеката на любовта тръгнахме в тази нова и светла година, за да търсим извора на добрината, за да вярваме в нея и да го умножаваме. И „всеки от нас има два вълка у себе си, един добър и един лош”, казал старият чероки на сина си, „но кой от тях ще храниш, сине, зависи единствено от теб самия”.

И ние търсим да нахраним с добрина душите си, но вече аз сред хората не я откривам. И тогава я откривам по тези свет(л)и места. Чрез тайнствени пътеки аз търся и намирам смисъл за себе си да продължавам. Да живея. Какво е светът без добрината в него ?! Благословена всяка песничка на птица ! Ние сме едно.

А когато го усетим, когато ни осени това странно чувство, че „тук има още някой”, когато постигнем общение с природата, когато съзнанието ни затрепти ведно с вибрацията около нас вселенска, тогава започваме да черпим от нейната сила мъдрост, чистота и се превръщаме в божии птици, в инструмент, на който Той свири своята чудна мелодия.

Чуваш ли тихата мелодия на вселената, пътнико ?

Всичко трепти в хармония, всички сме настроени на една честота – хора, птици, животни, реки и дървета, небеса и звездици, но ние, хората, сме в дисонанс, с разстроени умове - разстроени инструменти, от нас не излиза песен, а стържене, и тук сме, за да си възвърнем онази дивна чистота, с която се родихме в Рая.

***

Все още има такива места...пропити от чистота и ние ще продължаваме да ги търсим, а те - да ни намират.

Първите щурчета

...А знаете ли, че в събота вечер чухме първите щурчета ! Докато на изток дъгата се бореше за пореден път с бурята, гласчетата им надвиваха глухия тътнеж на небето, и меката светлина на залеза отново се промъкна в душите ни. Невидима ръка се протегна и ни погали и сега имаме искрици в косите си :))

Водата

„На света няма нищо по-меко и по-слабо от водата,
но срещу твърдото и здравото нищо не е по-силно от нея.
Отсъствието на усилие помага.
Слабото побеждава здравото,
мекото побеждава твърдото"

из "Дао Дъ Дзин"

Imagine

Представете си, че едно пътуване може да започне така: на границата между слънцето и бурята,
където дъждът се стича по устните ви, за да целунете дъгата...

представете си, че пристъпвате в обляната от слънце, окъпана от дъжд гора, млада и уханна, чиста като недокосната девойка; и песента на птиците и мекото сияние наоколо - сякаш светлината струи отвътре, от самата същност на Творението - са балсам за изнурените ви сетива, за душите ви, изтерзани от града...

представете си, че ИМА такова място, къщурка насред гората, цялата на точки, и Слънчо залязва точно зад коминчето й; представете си как жарта от небесния огън остава да тлее зад миглите ви, натежали от сладост, но не от умора; и целият свят е натежал от сладост, и уханието на тази гора е сладко, невидима ръка я милва, и милва и вас - деца на природата; представете си как се запечатвате завинаги в тази картина, защото реални са само "тук" и "сега"

представете си, че алармата звъни в 7, но Сънчо още не иска да ви пусне, тук се спи много сладко, под брезичките; с вълнение отваряте ципа на палатката, но напразни са притесненията, от буреносните облаци няма и следа, небето е ясно синьо, Пирин се белее в далечината, и да, време е за среща с Калабак !

представете си едно момиче с болно краче колко е щастливо отново да припка из гората; в тая прекрасна светла утрин из планината няма жив човек, но е пълно с божии твари, и една от тях птича мантра ни изпя; представете си, че всичко е възможно и че може би точно тази песничка на пиле ще помогне на момичето да оздравее...както в онзи разказ, за бялата лястовица...

представете си сега това, което за мен бе невъобразимо, че от 2000 м Беласица се оглежда в тихите води на едно заспало езеро; "спи езерото", сънува своя вечен сън, унася ни и нас в мечти далечни...сами сме тук, и всичко е за нас, и сякаш мога да докосна водата с пръсти...да се протегна като великан

великански крачки ще са нужни, за да се справите с препятствията от камъни и хвойна, "нищо и никакви връхчета" ли каза
някой ?...а слънцето прежуря

Калабак, Радомир, първенецът на планината, не помня колко е висок, това не ми е нужно и даже ми е все едно дали ще стигна до този, до предишния или до следвщия връх, защото важното е, че СЪМ ТУК !

представете си,
Езерото въздъхна и чух въздишката му да отеква в просторите на утринта !

представате си, 4 часа и вече сме тук, на върха, но защо ?...

представете си Облака !
който се протяга по билото на планината, като закачен в двата й края балон, виси и чака
бягай, Шаро, бягай от пукотевиците :)))

представете си колко велик художник е природата !

Представете си, че планината не е просто ходене, маане на гащи, откривателство, забавление, планината е общение - с природата, общение със себе си, съединяване на своя с всеобхватния дух на нещата, и да, май бяхме приобщени, така го чуствам и ще го усещам дълго

Беласица

Пътувайки край сочните зелени поля, с напоени от дъжда устни прошепваме молитви за по-добри дни; ръцете ни са празни, но душите ни са пълни...с блянове; с очи, окъпани от златна светлина, попиваме цветовете на света; благословени от песента на птиците, се питаме, сънуваме или мечтаем и тази песен зазвучава в мислите ни...Беласица, нежна, закриляща, светла - свят на границата, свят без граници... Пристъпваме на пръсти, за да не смутим покоя ти !

Another day in paradise

Като картичка стара морето е тук,
оживял детски спомен е...
аз съм малка, а то е голямо.

Аз ли събирам пясъка в шепи
или ти ме събираш във шепи, Море ?...