...откакто за последен път публикувах нещо в блога си. днес е първият ден, в който имам желание, а и възможност, да се "завърна" тук и да започна отначало.
през това време пътувах много, срещах се с различни хора - нищо по-различно от това, което съм написала за себе си...от това, което по принцип правя. в тези дни бях по-sad spirit, от когато и да било.
сега вече знам - времето не съществува. между детството и младостта има само един миг. между младостта и старостта мигът е още по-кратък.
сякаш беше вчера, когато тичах навън да играя с комат и домат в ръцете.
отиде си дядо ми. и баба ми почина. от живота ми си отидоха много скъпи неща. животът ми се промени драстично и тъгата стана мое постоянно състояние, от което нямам и надежда, че ще се излекувам. "който търси мъдрост, намира печал".
сега знам, че където и да отида, каквото и да правя, колкото и километри да измина, колкото и върхове да изкача,аз съм своята абсолютна стойност, която не се променя (помните ли "твърдите скоби" от математиката) и времето и разстоянието не влияят вурху мен. щастието не е в "повечето".
сега знам, по-добре от всякога, колко бързо минава животът, колко малки и незначителни са нещата, които правим в него, а колко значими ни се струват всъщност. и колко е лесно да загубиш всичко...завиниги. но как ще загубиш нещо, което всъщност никога не си имал.
"не сме умрели. никога не сме живели..."
пазете това, което имате. защото единственото, което със сигурност имате е себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар