За щастието

Щастието не е щастие, когато е временно.
Щастието не може и не бива да бъде временно състояние. То не зависи от обстоятелствата.
Щастието не е щастие, когато идва от друг човек.То не може да бъде "причинено", а само да бъде усетено.
Щастието е като вдъхновение.
То е неуловимо.
По тази причина човек може и трябва да бъде щастлив само и единствено В себе си.
Поради естеството на щастието, другият до мен не може да усети в себе си моето щастие, а само своето. Щастието е строго индивидуално усещане.
Всичко, което идва от външния свят не е и не може да бъде щастие. Освен ако не се превърне в част от самия човек.
Щастието произтича от човека, а не от външния свят. Щастието е измислено от човека. В природата няма щастие. Има хармония.
Не бива да казваме:"Щастлив съм, защото...", а просто "Щастлив съм." Това е така понеже временната радост не е и не може да бъде щастие.
Същото е и с любовта. Временната любов не е любов, а привличане. Истинската любов е вечна. Човек, усетил истинска любов веднъж, я носи в себе си завинаги. Обича себе си, другия, другите, небето, слънцето, живота. Истинската любов е любов към човека и любов към живота. Невъзможно е да мразиш живота и да твърдиш, че обичаш някого.
Но колко от вас са се замисляли дали обичат живота ? Не своя собствен живот, а Живота - ежедневната пулсация на милиони клетки, които не познаваме.
Защо сме толкова себични ?
Защо си мислим, че светът се върти заради нас, за да ни "причини" щастие или да ни го "отнеме" ?
Ако не сте щастливи, можете да вините само и единствено себе си.