My Day

Намерих този текст, забутан измежду другите разкази и реших, че е му е дошло времето да види бял свят (писан е в периода, когато работех в НОВА ТВ). Enjoy !

Един човек дойде в телевизията, един мъж, пътешественик...и донесе книга. КНИГА. Книгата се казва „Непокорният Елбрус”.
Намерих я на бюрото – когато вече всички си бяха отишли и телефоните мълчаха. Да се срещаш с най-различни и интересни хора е един от плюсовете на моята работа, мисля си аз. Взимам книгата, разлиствам я бързо, започвам да чета напосоки. Виждам снимките, сърцето ми потъва...Чета думите – и не зная какво да мисля. Върхът, за който е мечтал, се оказва по – труден, отколкото си е мислел.
Върхът, за който аз мечтая.
Не мечтая за Еверест и никога не съм мечтала, но мечтая за Елбрус и Кавказ повече отколкото за всяко друго място на света. Един ден Милен ме попита „Защо не искаш да имаш дете ?” – и от тогава не е спрял да задава този въпрос. Елбрус. Това е отговорът. Той ме очаква – и аз не искам деца, макар че понякога съдбата се подиграва с нас и ни праща точно това, от което бягаме.
Говорих със Слави от форума. Говорехме за това дали планината е бягство. Дали....
Гледах снимките от похода 24 по 100 през Стара планина от миналата година. Не искам да имам деца, искам да вървя напред. Не е бягство.
Много пъти аз съм се изправяла пред върхове, които са се оказвали по-тежки за мен, отколкото съм мислела, много пъти съм се свивала от страх в пазвите им, дори наскоро застинах пред величието на планината и ми се искаше да избягам и да се скрия някъде на топло.
Но минах през мъглата.
Този мъж, човек, пътешественик се качил на Елбрус, въпреки всичко. И казва : „Станах част от него”.
Виж очите на хората – когато са достигнали своята цел. Виж ги хубаво – как блестят като упоени, и после ми говори за ада и изкушението; няма по-глямо изкушение от свободата !
Днеска гледах един репортаж за семействo от Пловдив, чиято къща била подкопана от съседен строеж. Жената плачеше : „Сега трябва да започнем всичко отначало”. Няма по-голям ужас от това „да започнеш всичко отначало”. Аз съм го правила много пъти...
Сутринта си пиех кафето в тишината, още непробудена, разопаковах вестниците, небрежно ги разлиствах и изведнъж...”челото” на „Монитор” – труп се въргаля по магистрала, обгорена и обезобразена кола...едвам преглъщам, светът се срива, не искам да мисля, колата летяла с 240 км в час, разбирам малко по-късно, ровейки навътре из мастилените страници, мастилото полепва по ръцете ми и те почерняват....
Иска ми се да застанем заедно на ръба на магистралата, покрай профучаващите коли, да застанем на парапета и преди скока да крещим, искам вятърът да развява косите ми, искам да забравя за тази картина, за въргалящите се трупове, които някой е събирал като счупени кукли....
Отвъд болката.
Не искам да имам дете – защото не искам да бързам.
Моят ден минава между панелени блокове и държа в ръцете си праскови, чийто сок се стича в пустинята.
Гледам конете в очите и ми се иска да обгърна вратовете им с ръце и да препусна. Конете са създадени да бъдат обичани и да обичат. Аз също съм кон. Според китайския хороскоп. В конете има нещо човешко, повече грация, повече са плашливи, но са умни и комуникативни – стига да не ги притесняваш.
А знаеш ли, че в Исландия има 200 вулкана – и 30 са действащи.
Ето, позволявам ти да влезнеш в моя свят.
Сладка вода, сочни плодове, хвърчащи риби, сребърна луна –
Това е раят...раят е твоето въображение.
Въображение, което никога не ме спира и не ме ограничава – това е раят.
Аз съм разтопена като топено сирене на слънце.
Да не забравя да ти кажа - палатките „Хана” са кръстени на Хана пойнт, един нос на Антарктида.
Хайде, нашият топъл райски дъжд ни очаква - да вали по раменете ни, по голите ни тела, да си потапяме краката в черна пръст – и пръстите в мастилен мрак. Хайде, пътят извива нагоре, маркировката само ни държи будни за света отвън, бяла лента, без светофари...