Идеята да напиша това се зароди у мен неотдавна, докато преглеждах старото си CV на прага на напускане на заеманата от мен длъжност. През последната година изчетох стотици обяви за работа, в търсене на най-добрата такава, придружени от всевъзможни изисквания; писах мотивационни писма; запознавах се с дейност на компании...Е,писна ми ! Мисля, че е дошло време аз да поствя своите изисквания и да кажа открито на потенциалните си рабодатели каква съм всъщност и с кого ще си имат работа, ако ме наемат. Наместо да лицемернича и да се опитвам да се вместя в безумните рамки, които „кризата” ни налага, наместо да съм „по-тиха от водата и по-ниска от тревата”, аз реших да избухна в суперлативи и безмилостни кртитики за себе си. Да бъда откровена. Директна. Убийствено директна – това, което най-много обичам и най-добре владея. Да откривам пътя и великодушно да оставя другите да ме следват.
Аз съм непоправим индивидуалист и това неминуемо се отразява на начина ми на работа и взаимоотношенията ми с другите хора. Не обичам да правя компромиси, не обичам да се съобразявам с никого и нищо, освен ако не е крайно необходимо. Моето аз и моите потребности стоят над всичко. Вярвам в себе си и в своята преценка и мога да го докажа. Не обичам нерешителни хора. Обичам да бъда категорична и се изнервям ужасно от недомлъвки. Има ситуации в живота и на работното място, когато няма време за размотаване и спазване на етикети. Тогава трябва да се мисли бързо и да се действа още по-бързо. Всички важни решения в живота си съм взела по този начин – „на един дъх”. Вдъхновението при взимане на решение е най-важното за мен. И избора на точния момент. Интуицията. Да, понякога тя може да те подведе, но това е твоят вътрешен глас и поне няма да се сърдиш на някого друг и да държиш друг отговорен. Що се отнася до „гъвкавостта”, е, тя при мен се изразява главно в промяна на нагласата, настроението, отношението. Една малка дума е достъчна да обърне света нагоре с краката. Мога и имам право да променям уговорките или плановете си според действията на партньорите ми в тази „игра”. Никой не може да очаква от мен безрезервно добро отношение – освен ако не го заслужи. Аз съм претенциозна, капризна и обичам нещата да вървят по план, но това да е моят план. Обичам да опипвам почвата, но не и да ровя за червеи за стръв. Непоправим авантюрист съм, обичам приключенията. Способна съм да се захвана с няколко неща наведнъж и да захвърлям задача след задача, водена от вълнението, което ме обзема при всяка нова такава. Обичам новото начало, обичам да експериментирам. Ако има нещо, което ме отвращава, то това е скуката. Бих направила почти всичко, за да не скучая. И го правя.
За мен няма спокоен миг, миг без търсене, без мечти. Движението и промяната са моята сила. Да ставам всяка сутрин в един и същи час, да хващам един и същи автобус и да вървя по една и съща улица към уютния задушен офис – не, това не е за мен ! Имам нужда от пространство – в пряк и преносен смисъл, имам нужда от пълна свобода да решавам кога и как да действам. Една и съща работа може да бъде свършена за 5 час или за 1 час. Ако мога да я свърша за 1, защо да нямам право да си чатя през останалите 4 ? Обичам аз да определям ритъма си на работа; въпреки, че мога да издържам на доста високо темпо, защо да не се отдам на релакс, когато това е възможно. Ако трябва да пребивавам в офис, бих си купила наргеле, ароматични свещи и всякакви подобни джиджавки – кой каза, че офисът трябва да прилича на лекарски кабинет ? Бившият ми шеф нарече идеите ми за по-високо заплащане и гъвкаво работно време „революционни”. За мен няма по-голям комплимент от това. Аз ценя себе си, труда си и свободното си време, в което се отдавам до край на най-голямата си страст – планината. Повечето хора се стремят към кариера, а аз се стремя към интересна работа за много пари, която да ми позволи да обиколя света. И да го запечатам в думи и визия така , както само аз умея. Амин !
Няма коментари:
Публикуване на коментар