Малко мъдрост по никое време:
Приятелството (за разлика от любовта) не се подарява, а се заслужава. Това обяснява защо можеш да се влюбиш в някого от пръв поглед, но едва ли можеш да станеш с някого приятел по поръчка. За да бъдеш приятел с някого трябва да имате общи цели, мечти, преживявания и най-вече да си имате доверие...но това важи и за любовта. Тънка е линията между двете...
Животът ми даде добър урок и ме научи на много неща, когато с един замах ми отне нещо изключително ценно: здравето. Разбрах, че обичта е нагласа на характера, вид душевност и ако обичаш един човек, то по презумпция си готов да обичаш всички. За нещастие някои други не го разбраха.
Разбрах, че можеш да се наречеш истински човек едва когато спреш да живееш за себе си, ограничен в своя собствен свят, и започнеш да живееш по малко и за другите. Да мислиш не за ползите, а за идеите. Да живееш за мечтите си.
Носете си новите дрехи, момчета!
Не казвайте утре ще бъдем красиви!
Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.
Не казвайте утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте утре ще бъдем честни!
Днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи, момчета
Ходейки падаме, сънувайки мрем.
Не казвайте утре със вик на площада
ще кажа истината, после - на клада!
На клада, но утре, а днес потърпете.
Днес се налага да премълчим.
Носете си новите дрехи, момчета
Падаме, както ходим.
Умираме, както спим.
Стефан Цанев
Няма коментари:
Публикуване на коментар