Пирин

Върховете раздираха небето...и душата ми - в една земя отвъд хоризонта.
Лутахме се през времето с облаците и мъглите и търсехме пътеките - към един друг свят - пипнешком.
Защото лилавият пламък на минзухарите опърли очите ни.

"В сърцето Пирин зее като рана..."

Върховете раздираха душата ми - за да рукне от там следзимна свободна река...

Ала думите никога няма да бъдат достатъчни за да опишат всичко, което Пирин ти причинява.
Рила гали душата, а Пирин я разкъсва.
...И тогава ти нямаш друг избор, освен отново да се върнеш там...за да я събираш.
И да се връщаш отново и отново...

...А потоците се спускат с шеметна сила надолу, събират се и се превръщат в реки.
...А облаците препускат над главите ни и наелектризират косите ни с магнетичната си енергия.
...А сезоните се сменят и пролетта в планината е безмълвна стихия.
И ние вървим през един свят на вълшебства, а колелото на живота се върти и никъде другаде човек не може да го почуства по-добре, отколкото лице в лице със звездите. Stardust we are...